Напоследък се подвизава в читАлнЯта, но иначе го познаваме като един от най-младите и перспективни български автори – през 2005 г., едва 20-годишен, Александър Шпатов дебютира със сборника „Бележки под линия“, а оттогава насам е написал десетки нови разкази, обединени в няколко книги, някои от които дори могат да бъдат прочетени на английски и немски език. Носител е на редица престижни отличия, сред които и Наградата за литература на Столична община, която му беше връчена буквално преди дни.
Как прекара лятото?
В читАлнЯта. Основно пренасях книги.
Кое е най-якото нещо, което си видял на живо в София?
Опитваш се да ме накараш да кажа нещо за #НаЖивоОтСофия, струва ми се. 🙂
А кое е най-доброто нещо, което си написал, вдъхновен от столицата ни?
Тук вече е съвсем очевидно, нали?
Ако трябва да посочиш трима автори, които са ти повлияли най-много творчески, кои ще са те?
Нека да са българи и нека да са съвременни: Георги Господинов, Деян Енев и Алек Попов.
Имаш ли си любим цитат?
Бързо забравям цитати. Напоследък все по-често се сещам какво прочетох от Виктор Пелевин по отношение на тяхната култура, но според мен то важи и за нашата – че всичко е само плесен по тръбата на мейнстрийма. Като чуя X-Factor или Dancing Stars, все за това се сещам.
Доколко е важно изкуството не само да изпълнява чисто художествени функции, но и да бъде морален барометър?
Не съм много силен в теорията, честно казано. Ще изтърся сега нещо, ще го забравя и после ако някой пак ме пита, ще кажа точно обратното. Интересно ми е самото преживяване от четенето, никога не съм разбирал смисъла от анализите.
С кой известен писател би прекарал някоя петък вечер?
С Алеко. Много искам да поговоря пак и с Кръстьо Кръстев от „Стършел“, който беше първият човек, който ме подкрепи да пиша разкази. За съжаление почина преди да съм му благодарил.
Влизаш в новооткрит бар – кое е първото нещо, което очакваш да ти се случи там?
Да видя декорацийка с книги, мислят го за много „дизайнерско”. Даже днес ми се случи.
Ако трябва да се откажеш от едно от двете – писането или четенето, кое ще избереш?
Писането, със сигурност. Дори ще ми е облекчение.
Препоръчай на читателите на блога ни някоя добра книга, която наскоро ти е направила впечатление?
От 25-ия час до вечния час на К. Вирджил Георгиу със спойлър, че е доста катехизисна, така че не е точно за всеки. Иначе – нека дойдат в читАлнЯта и ще си говорим на живо!
Остави коментар