Тези, които познават Ива, Марина и Мария, ще потвърдят, че колкото и далеч да пътуват, винаги се чуват още по-надалеч. За тях животът е в пътуването по градове и села, с кола, пеша или сухоземни водни колела (защото на тях даже вода им не требе!), срещи с баби, лели и други странни птици. За вафлите на мира, храсталясването и рецептата за пътешестване разказват Ивалина Ненова, Мария Ангелова и Марина Гърбева, на които дължим появата на бял свят на втората книга с малко известни идеи за пътуване в България – „50 места, които да посетите в България през 2016 г.“
Съдържание:
Как ги намирате тези места, които ни препоръчвате да посетим в България всяка година?
Ива: Целенасочено слухтим цяла година за най-прекрасните кътчета в България, с други думи освен екипа, имаме и много на брой и страхотни източници.
Мария: Няколко метода: питане, загубване, храсталясване, ходене там, където ти казват да не ходиш. Или всичко това накуп.
Марина: Ами, намирам ги за много хубави тези места. А вие?
Миналата година събрахте 50 малко известни места за посещение в България, тази – още 50. Докога така?
Ива: Всъщност мислим да спрем дотук, защото всички очакват да продължим!
Мария: Няма свършване.
Марина: Докато ни секне вдъхновението за пътуване… или докато ни се сецне кръстът.
Коя беше най-забавната случка, докато пътувахте за книгата?
Ива: Бяхме в Шумен и имахме два часа „свободно време“ до посещението ни на Шуменската крепост. Разхождахме се из града и видяхме магазин за авточасти, на който имаше табела за намаление. Естествено, реагирахме мигновено на намалението с куп въпроси помежду си: Какво ли има вътре? Дали има нещо подходящо за Seat Ibiza (нашето возило в онзи момент) и… естествено влязохме. Продавачът изпадна в несвяст при вида на три мацки в рокли, кикотещи се срещу него и тутакси реши да ни помогне… с каквото може. Пръснахме се из магазина и всички питахме нещо едновременно, той се чудеше – да отговори ли, да се смее ли… и накрая, след като Мария зададе въпроса „Колко струват тези свински опашки?“, той отговори „5 ли са, подарявам ви ги, защото сте най-усмихнатите хора, които са влизали в този магазин“. Е, случката не е свързана много с туризъм, но ни стана много мило.
Мария: Един екскурзовод в продължение на 2 часа и половина не спря да ни нарича „господа“ – макар да бяхме очевидно три дами.
Марина: Когато пътуваме трите накуп с Ива и Мария, повечето ни случки са забавни. Или поне за нас. Голям смях пада. И голям смях става. И после пак пада смях. И после пак става смях. Разбирате ме. Или по-скоро не. По-добре елате с нас някой път.
С какво ще ни изненада новият пътеводител?
Ива: Всички се променяме, екипът на пътеводителя също се промени много за последната година и вие ще видите тази позитивна (за нас) промяна, искрено се надявам да ви докоснем с по-добрата си идея за пътуване, тя е като по-добрата идея за живот!
Мария: С места, за които не сте и предполагали, че могат да съществуват, камо ли в България, камо ли на 50 км от вас!
Марина: С мистериозни загадки, чиито отговори се крият на самите места. Така че само с пътешестване от креслото няма да стане. Ще се наложи и да попътувате по традиционния начин.
Къде все още не ви е стъпвал кракът, а ви се иска?
Ива: Австралия – гушка ми се коала 🙂
Мария: На педала за газта на комбайн. Стара мечта ми е.
Марина: Само с искане не става. Става обаче с малко готвене и с ето тази изпитана рецепта за пътешестване: към желанието да посетя някое ново място добавям две-три супени лъжици обмисляне, разбърквам плана няколко пъти, добавям постепенно приятели-ентусиасти и слагам за ден-два идеята да се изпече на бавен огън. След това оставяме плана да се охлади добре и насрочваме дата за сервиране на пътуването.
Кое е любимото ви място от всичките, включени в „50 места, които да посетите в България през 2016 г.“?
Ива: Любимото ми място в Вазовата екопътека, защото е много близо до родното ми място и защото съм я виждала почти във всички сезони и винаги е приказно посвоему.
Мария: Мястото, оставило най-много белези по мен (заради количеството храстинг там) са тракийските ниши при село Ночево.
Марина: Всяко място е подбрано с много любов и ми е трудно да си избера едно любимо. Мога да си избера нелюбимо обаче. Не съм голям планинар и този тип места не са ми фаворитите в книгата.
С коя известна личност бихте попътували един уикенд?
Ива: Не ми се отдава да се държа адекватно в присъствието на известни личности, особено ако ги харесвам, така, че преотстъпвам правото на Марина – тя ще има поне 2-3 в списъка.
Мария: Граф Дракула, Крали Марко, Орфей и други спорни личности, на чийто гръб цели държави си развиват туризма. Да си се качим с тях във вагон-ресторанта, та да вземат да разкажат истината за себе си.
Марина: С Фреди Меркюри. Или с Мерилин Менсън. А най-добре с тях двамата и Джони Деп, за да напълним една кола, а и да е по-весело.
Бензинът ви свършва в затънтено село насред нищото, само изоставени къщи, по улицата вятърът търкаля тръни… Изведнъж иззад ъгъла изскача странен човек. Какво ще направите?
Ива: Ще умра от страх… и след това ще го попитам дали има одеяло, защото на мен винаги ми е студено.
Мария: Ще го черпим една вафла. Вафлата е универсален символ на мира.
Марина: Ще го попитам дали няма малко излишен бензин, за да нахраним с него Куршума (така се казва колата на Мария, споменатият Seat Ibiza).
Без какво никога, ама никога не тръгвате на път?
Ива: Винаги успявам да забравя нещо важно, но телефонът винаги е с мен, защото не спирам да работя (като си харесваш работата, е така) и защото винаги мога да запечатам момента със снимка, видео или някоя страхотна идея за следващ проект.
Мария: Без свински опашки. Никога не знаеш кога ще ти потрябват свински опашки.
Марина: Няма шанс да тръгна на път без себе си. Или поне се опитвам. Че като си зодия Близнаци, все има шанс да забравиш някого.
Какво бихте посъветвали пътуващите из България?
Ива: Да продължават да пътуват из България и да следват интуицията, защото тя никога не пропуска хубавите места… или интересните случки, които винаги след известно време стават смешни.
Мария: Да опознават България смело и безотговорно!
Марина: Да не забравят да си изхвърлят боклука и да не се страхуват от Истинския Типун – той е приятел на всички пътешественици!
Остави коментар