Наскоро младото българско издателство Dаjа Вооk публикува за първи път на български език класическия шедьовър Монахът на английския писател Матю Луис. Въпреки че книгата е добила световна известност още през XVIII в., тя едва сега става достъпна за родния читател. Редица критици, философи, музиканти, художници, писатели и други културни дейци са се изказвали ласкаво за нея. Един от тях е прочутият крал на ужаса Стивън Кинг, който цени творбата на Луис изключително високо. Сега даваме пак думата на Слави Ганев – преводач и съставител на родното издание на романа, който ще ни обясни защо авторът на Възкресяване и Кристин е почитател на британския жанров патриарх.
Стивън Кинг за „Монахът“
Според Стивън Кинг Монахът е „черната машина на похотта и свръхестественото, променила жанра завинаги – дори самия роман като литературно явление.“ Той сравнява творчеството на Матю Грегъри Луис с пънка в музиката. Преди неговия знаменит роман „никога не е било писано нещо подобно.“
В свой предговор към „Монахът“ от 2002 г. Кинг имплицитно нарича Луис баща на любимия си жанр. Той описва литературната еволюция на готиката, споменавайки някои от изтъкнатите ѝ представители. Всички те остават на нивото на страха, в него „скáлата на най-лошото, което може да се случи, се покачва пред опиянените ни очи и накрая се размива.“ За разлика от тях, при Луис „всичко най-лошо, което можем да си представим, не просто се случва, то е само началото… Луис не ни е спестил нищо. Ще са нужни цели сто и петдесет години, за да видим подобно шествие на психологическия ужас да шокира отново очите и чувствата на читателите.“
Авторът на „Монахът“ открива шока за готиката, прибавя го като краен елемент на страха и така я превръща в литература на ужаса. С други думи: Луис не е просто Стивън Кинг на края на XVIII и началото на XIX в. Стивън Кинг е „Матю Луис“ на днешната епоха! Докато Кинг е вероятно най-популярният автор на хорър в историята към момента, Луис е създателят на жанра, който ги свързва… и вероятно най-четеният автор на подобни сюжети преди Кинг да се превърне в крал на ужаса.
До онзи миг на Луис – издаването на „Монахът“ – основната черта, разделяща прозата от поезията, е емоционалното въздействие. „Луис оспорва тезата, че романът е просто храна за ума. Успехът на книгата илюстрира достатъчно добре, че романът може да бъде и храна за сърцето, за емоциите…“ И все пак Луис съвсем не разчупва само тези стереотипи. За разлика от повечето книги, които се градят по един и същ основен принцип за една основна сюжетна линия и един протагонист, един спомагателен протагонист (обикновено обект на любовта на протагониста) и един антагонист, „Монахът“ е доста различен. „Сюжетът е уникален не просто защото е доста жив. Той няма само една основна линия, а две; няма един протагонист, а поне трима.“ Сложният сюжет прави впечатление на Кинг и с многобройните примери за отделни сцени, които биха могли да се отделят като разкази, за биографичните спомени на героите и т. н. Почитателите на творчеството на Краля със сигурност знаят, че тези похвати са често срещани в собствените му произведения. „В „Монахът“ има една свръхистория, но в нея са поместени поне още шест.“
Що се отнася до сюжета и героите, нещата не стигат само дотук. „Може да се каже, че „Монахът“ е първият роман, в който главният герой е и злодей – не герой, а антигерой… Главното действащо лице не е герой, а каещо се, смазано от вина чудовище. Това е причината книгата да бъде жива и до днес.“ Кинг отбелязва също, че „Монахът“ е вероятно първото произведение в художествената литература, ползващо се от арсенала на черния хумор. Нещо, което често ще срещнем в много по-късни образци на готиката, ужаса и диаболиката.
Може би е добре да добавим и следните изключително вдъхновяващи думи на Краля за Монахът: „Книгата е на повече от двеста години и все още е взривоопасна…“ Кой не би се позабавлявал с книга като тази, след такива думи от самия Стивън Кинг?
Остави коментар