Най-важните събития в живота обикновено се случват през лятото. Понякога или в края, или в началото му. Изобщо лятото е ориентир и затова където и по морските брегове да ме отвее топлият бриз, не забравям в багажа си да нося „съблазнители на мисли“. Малките книжки оръжия срещу скука, които помагат да се отпуснеш, но и да тренираш ума си.
В началото на горещините винаги отказвам да приема как е възможно температурите да се вдигат повече, отколкото е оптимално за мен. Голяма част от хората са в същото положение и лекуват дискомфорта си с климатик, вентилатор, ветрило, а мен изкушаващо ме привлече към скандинавска литература. Горещините се лекуват със „студени“ книги, които те карат да разцъфнеш. Така започнах своето…
Пътуване с лек багаж без конкретна дестинация, а с Туве Янсон още не мога да се разделя, защото…
“Винаги съм мечтал да пътувам с лек багаж – скромна чанта, която небрежно да дърпам след себе си и с която да прекосявам с бодри, но не забързани крачки някое летище например; да подминавам тълпи от нервни хора, повлекли тежки куфари…”
В приятелски си кръгове съм известна с малкото количество багаж, което вземам на път и нямаше как да не намеря място за книга, която е толкова емблематична за моя стил. Не можех да откъсна очи от заглавието, а съдържанието на четивото дори се оказа по-силно от него.
Жадувах да усетя вкуса на северния студ в произведението й, но знаех, че Янсон е запазила чистотата при изказа, защото славата я е застигнала като автор на детски книжки. Книгата е идеална за почивка, защото представлява сборник с дванадесет разказа, които приключват толкова неусетно, че идва време да се наслаждаваш на останалите летни приключения. Героите при Янсон пътуват с конкретна цел или извън измерението, което ни е познато. Шедьоври на човешката психика, които се преобразяват лежерно и разтягат гъвкаво усмивка на изненада по лицата ни или възбуда от последвало заключение, което Янсон оставя на нас винаги. Консистенцията на заряд е богата на вкусове, емоции, приключения и мълчание. Мълчанието е важно и сплотява всеки в многоизмерната прегръдка на изводите, които трябва да си направим. Не забравяйте, че винаги ще има нещо, което забравяме да вземем в багажа, както и багаж, който ще забравим. Багаж, който никога няма да намерим, няма и да искаме да съберем отново, но на дъното на чантата пълна със спомени няма да съжалявам, че съм носила този книжен спътник, който превръщам в първата си препоръка.
Скандинавският климат продължаваше да завладява лятната ми атмосфера и да разхлажда трезво насоката на разсъжденията ми с Честна измама, която сама си подарих. Дистанциран аналитичен подход към събития, човешки взаимоотношения и решения, които нахлузват кожата на персонажите върху твоята собствена, а изобщо не искаш да се превръщаш в нито един от тях. Докато разлистваш тази книга, в пространството ще витае мистерия с жълти втренчени в теб очи, а съмненията ще се превърнат в цветни зайци, които бягат наоколо. Главната героиня е Катри Клин, но Янсон не ни облъчва със силен визуален образ, а с човешка природа и пъклен план, които подреждаме подобно на пъзел в главите си. Авторът не ти разкрива собственото си мнение за героите, които създава, не те вмъква в морални категории, които да залепиш като етикет върху тях.
Катри е млада жена, която живее бедно на таван на селска бакалница заедно със своя брат Матс и голямо куче, което няма име. Най-важното за нея са големите суми с които може да се сдобие по честен начин, когато ги присвоява в нечестни игри. Анна Емелин е другото действащо лице. Капризен илюстратор от мечтания дом в селцето наричан „Зайковата къща“. Това, което създава с четката си, са зайчета, които с невиността си сякаш я пазят от човешката гнусна природа, чийто извор е тя самата. Афинитетът й да си създава и овластява пазители не секва до тук. В чистотата на рисуваните си творби тя се предпазва от най-големите си страхове – да бъде измамена, подигравана и заблуждавана от някой друг. Парадоксът е, че сама си причинява всичко, което не позволява на другите да й причинят.
Един от най-съществените образи е на кучето без име, което е като сянка на Катри. Следва я безусловно, пази тайните й без възражения, защото тя е алфата, която постепенно ще загуби своята позиция. Всеки, който прилага честни измами, рано или късно попада в клопката им и пада по заледената пързалка, а тежестта му го отвежда до неспособността да приеме загубата в игра, която сам е започнал с определените от него правила. Целенасочено двете героини се сближават и започват да крадат времето, честните си лъжи, остро напрежение, което разрязва с необятен заряд маските, които ще паднат с трясък в тежкото мълчание.
Имаше моменти, когато си мислех, че кучето като най-добрия приятел на човека, не можеше да открие човек около себе си и точно затова му се наложи да подивее. В други случаи безгранично смесвах тъмнината на всяка от героините и не откривах разлика, не разбирах кой кого мами и има ли изобщо честност скрита някъде наоколо. Вълните ме отведоха да я търся в…
Лятна книга отново на Янсон. Откакто реших да я разлистя, не можех да престана да поглъщам „студените“ й книги, които ме разтапяха. Затова просто продължавах с историите й една след друга и това беляза моето лято. Това е причина да не искам никой да я пропуска повече.
В тази „Лятна книга“ пристигаш заедно с всички честни измами зад гърба си, които тежат достатъчно в лекия ти багаж. Мястото е новият ти отделен свят, а компания ти правят баба и внучка с всичките си лудории и нетипични, но дълбоки размишления, които могат да си разменят човек в зората на своето израстване и залеза на поредното си остаряващо лято. Сблъскват се челно детското и зрялото в теб, пътят е дълъг и го изминаваш, за да изживееш дълбочината, на която едно дете може да те научи, когато го откриеш в себе си. След това се превръщаш във всичко, което ти позволи всяко следващо лято, което избираш за себе си.
Стъпки през живота на неподправената спонтанност и безгранична енергия, която откриваш способна да построи свой затънтен островен свят, откъснат от излишни илюзии и суета. Нима не търсим точно това във всяка своя почивка? Привкус на философски хумор и лятна омая, която ни гали с топлината за едно съвършено и необикновено лято, поделено за няколко месеца. Мисля, че открих всичко, от което имах нужда.
Остави коментар