middlesex

Старо, но златно: Мидълсекс

За мен наградата „Пулицър“ е най-стойностната в литературния свят – и при художествените, и при нехудожествените книги. Едно от основанията за това е романът „Мидълсекс“ за Джефри Юдженидис (носител за 2003 г.), който вече доста години след излизането си продължава да буни духовете. Сетих се за него и защото скоро на български ще излезе третият му роман – „The Marriage Plot“.
Ако може да понесете малко експресивност, ето какво написах след прочита на книгата:

   „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис е димът от цигарата, който влиза в дробовете ти, просмуква алвеолите, през кръвта достига до мозъка, зарежда невроните, квантово-мистично прелива от клетка в клетка, сграбчва сърцето, играе си с ритъма му по свое желание, а накрая остава като хронично заболяване в теб – до живот.

По-информативно – това е книга, посветена на сблъсъка между европейската и американската култура, на асимилационната мощ на втората, на колизията между наука и традиции, на сексуална свобода и наложените табута. Целият американски XX век се оглежда в тая книга, ако и тя да започва с подпалването на Смирна от турските войски. Юдженидис е написал чудовищен роман, в който през съдбата на едно голямо семейство са описани сухият режим, контрабандата, войните, бунтовете, сектите, религията… всички трансформации, които непрестанно разкъсват американското общество. Тук са отразени по невероятен начин страстите и проблемите, опитите за решения и техните провали, по-рядко успехи. И все пак  „Мидълсекс“ успява да остане и много лично, много чувствено и докосващо четиво.

Роман, който гарантирано няма да остави никого безразличен. За да се убедите, вижте цялото ревю в „Книголандия“, както и това в „Аз чета“.