„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ и невъзможното бягство от реалността

Майкъл Шейбон

Никога не се безпокой за онова, от което се измъкваш. Запази тревогите си за онова, към което бягаш.

Йозеф Кавалир бяга от ужаса в Европа в началото на Втората световна война. Като единствена надежда за еврейското си семейство, той изпълнява своя магически номер – невъзможното бягство.

Самюъл Клейман живее своя потиснат живот в мечти да надскочи себе си. Невярващ, че заслужава обич или щастие, си измисля светове и успехи, с които да се гордее.

Двамата братовчеди се срещат в Страната на неограничените възможности, за да се опитат да осъществят своето освобождаване от реалността. Техните младежки години са едно непрестанно препускане към невъзможното, в края на което разбират, че страшното е не това, от което са бягали.

Освобождаването беше само едно от нещата, за които идеше реч. Сам по себе си номерът бе и преобразуване.

С дързост, талант и плам те се оказват в центъра на големия бум на комикс културата в САЩ в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Комиксът е начин за себеизразяване и най-лесният и достъпен път към невъзможното изплъзване от действителността.

…изразът на копнежа, че няколко вълшебни думички и една умела ръка може да произведат нещо – едно жалко, безмълвно и могъщо нещо – освободено от смазващите ограничения, от мъките, жестокостите и неизбежните провали на по-великото Творение. Когато човек се замислеше, разбираше, че това беше проява на безплодното желание да избягаш.

Животът им потича бързо, неравномерно, мечтата започва да се сбъдва. Но дали двамата са способни да понесат новия си живот в свят, погълнат от черната сянка на войната и геноцида?

Как е възможно да запазят разсъдъка си, когато съдбата им е да оцелеят? Как е възможно да понесат непосилната тежест на очакването, че единствено те могат да спасят любимите си хора, и чувството за вина?

Единият тръгва по пътя на отмъщението, а другият на мъченичеството.

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ (изд. „Еднорог“) на Майкъл Шейбон е роман за освобождението, което носи приемането на истината, колкото и жестока да е тя, защото страхът от реалността е нищо в сравнение с оковите на тайната, самоотричането и подмяната. Роман за словото, което създава чудовища и герои. За чистия ужас, който само човек може да сътвори, и за надеждата, която просто отказва да го напусне.

Огромна, мащабна книга, която се чете с невероятна лекота, заради завладяващия стил на писане на Шейбон и способността му да поставя своите персонажи изключително добре в историческия контекст. Така че у читателя се създава усещането, че не толкова чете, колкото му бива разказвана история, заслужаваща всяка частица отдаденост и внимание.

Автор: Цветомира Дукова