„Принцеси. Забравени и безизвестни“ – вдъхновяваща енциклопедия на необикновеното

„Принцеси. Забравени и безизвестни“ (изд. „Рибка“) е красива, забавна и изключително вдъхновяваща енциклопедия, която най-после поправя една несправедливост в света на приказките, като слага ред и изважда от забвение всички кралски особи от женски пол, незаслужено останали твърде дълго извън светлината на прожекторите.

Текстовете на Филип Лешермейер и илюстрациите на Ребека Дотремер преливат едни в други и хармонично се допълват, за да ни разкажат за всички принцеси, скрити „дълбоко в подземието на някой дворец или нависоко в някоя кула“.

Те събират сякаш цялата палитрата на момичешките (и женски) характери и дарби: разглезени, високомерни, милостиви, жестоки, умни, глупавички, приказливи, малки, тъжни, сърдити, бъбриви, невидими, любопитни… Те са повелителки на ледовете, на водата, на пясъците, на джунглата, на дивото… И във всяка от тях дреме различен талант, който трябва да бъде открит и опитомен. Общото помежду им е, че не се вписват в рамки.

Всяка си има девиз – чист бисер от мъдрост и любов към изключителното, герб, замък, превозно средство, градина (или гора, според случая). Говорят международния език на ветрилото и следват без колебание сърцата си.

Текстът е толкова необикновен, а картините са толкова впечатляващи, че на мен ми е трудно да измисля как да предам огромното си възхищение от книгата. (За  последно съм била тъй впечатлена от илюстрациите на Марайа на онази поредица с приказки от цял свят, в които още съм влюбена).

Безбройните детайли за разглеждане и послания за осмисляне, сякаш ни въвеждат в лабиринт, построен от метафори, които ту са хвърковати и предизвикват кикот, ту натежават и отвеждат в едни по-мрачни светове. Тази майсторска игра с цветовете и настроенията – светлина и мрак, радост и печал, несъмнено говори, че в ръцете ми е попаднало истинско произведение на изкуството, което в крайна сметка е безценно.

Предричам, че книгата ще се хареса най-вече на призваните да бъдат принцеси, за които царстването е състояние на духа, а титлата си я поставят сами през всеки миг на тази земя. Защото във всяка от нас дреме по една принцеса, която си мечтае някой ден да стане велика кралица!