Познавате ли човек, който да е едновременно гениален учен, изобретател, архитект, скулптор, художник и инженер? Не-е-е-е, не говорим за Чък Норис! Той е И терминатор! Тази личност е по-скоро като летяща подводна катерица, която снася яйца, нали? А е съществувала! Едни от стотиците ѝ подранили времето си изобретения са танка, апарата за дишане под вода, картечницата, катапулта и дори робота (механичен рицар) – и всичко това през XV век! Май споменатата “катерица” добива още по-невероятни качества, като развиването на светлинна скорост, нали (праисторически Чък Норис?).
Е, въпреки всичко, този човек е съществувал, но става известен предимно с картините си, една от които се смята за безценна. Днес ще редим именно нея, за огромно щастие на запалените почитатели на Арт пъзелите – “Джокондата” на Леонардо да Винчи. И въпреки нейната безценност, се спряхме на пъзелен вариант, който не е сред най-скъпите (но е с наистина достойни качества) – на издателя “Trefl”.
Стартираме без конкретни очаквания, без желание да бъдем пленени от загадъчната ѝ усмивка, защото не сме сред почитателите на този тип пъзели. Но – в името на онези, които са, потегляме на това пътешествие, с риск да се пристрастим (все още подозираме намеса на пра-потомък на Чък, чиито вечни фенове сме ние!).
Издател: “Trefl”
Име: “Mona Lisa”, 1000 части
Размер: 68,3 x 48 cm (почти, като на оригинала – 77 х 53 cm)
Съдържание:
Кутия:
Кутиите на Trefl, както вече сме ви казвали, са доста плътни и добре изработени. Тази на Мона Лиза не прави изключение – хубав принт на картината, за момент ни кара да се зачудим – тази рамка само на снимката ли е или на пъзела също присъства? Сякаш можем да я пипнем.
По страните на кутията откриваме името на пъзела, размерите, баркода. На долната й част има снимка с кратко инфо за килимчето за редене на Trefl.
А целия гръб е зает с описание на традициите и качеството, което фирмата ни предлага, и то на 7 езика! Също и предупреждение, че пъзела не е подходящ за деца под 3 годинки… кое ли дете под 3 години би седнало да реди Мона Лиза не знаем, но ще послушаме производителите и редящите сме на възраст няколко пъти над 3.
Вътре откриваме само плика с частите, без помощни средства, каталози и подобни.
Картината:
„Джокондата“ или „Веселата жена“, както често наричат тази картина на Леонардо да Винчи, не предизвиква никакви весели чувства в нас. По-скоро искаме да се докоснем до класиката и да разберем защо е вечна. Освен това се престрашаваме да подредим “загадъчната усмивка” в името на историята, на Арт-а, и каквото там вдъхновява по принцип хората да редят подобни пъзели!
Самата картина не може да се нарече многоцветна, но за сметка на това рамката ѝ е доста пъстра… и така – пренасяме се в Лувъра, и започваме да „изследваме“ Мона и всеки щрих от вечната творба.
Качеството:
Trefl не ни изненадва с качеството си, защото ни е познато. Както винаги откриваме дебели парченца и хубав принт. Лошото, което вече споменахме и в предишно ревю за марката е, че частите влизат не само на едно място, което за пъзел с доста еднакви и преливащи цветове е истинско предизвикателство!
Реденето:
Изненадващо, НО този път не започнахме от рамката и за това има една единствена причина – лицето на Мона Лиза, което толкова добре се откроява на фона на другите части, че не се сдържахме и отделихме първо него.
Следвайки светлите нюанси жълто, се появиха и ръцете й, заедно с част от ръкавите. До тук добре, но лесната част приключва с лице и ръце!
Връщаме се на рамката, която ни отнема доста време, докато нагласим коя линия от коя страна е.
И в крайна сметка се оказахме с тотално обърната наопаки рамка, но бързо се ориентирахме и сменихме посоката.
Самата рамка на картината се оказва широка и не заема само рамката на пъзела, но и още няколко реда навътре, затова се захванахме с нея!
Всичко е отделено и насочвайки се по линиите и цветовете, бързо се справихме с вътрешността на рамката.
След това решихме да се захванем с другия светъл нюанс – зеленото по фона на картината. Изненадващо и неочаквано се справихме доста бързо и нямахме проблеми с невлизащи по местата си парченца.
Постепенно запълнихме и червеникавите елементи и стигнахме до великото ЧЕРНО!
За успокоение на мислещите да започват този пъзел ще кажем, че черното не е толкова черно!
Има няколко нюанса и черти, които могат да се поотделят и да се наредят по-лесно, тук вече имаме малко неприятности с парченцата, откриваме едно-две грешно сложени и в крайна сметка триумфално слагаме последното!
Вече можем да кажем, че не ни е страх от Арт Пъзелите, защото Мона Лиза се оказа не чак толкова трудна, колкото ни се виждаше преди да я започнем! Резултатът е страхотен и пъзелът наистина си заслужава отделеното време…
А усмивката… наистина е магнетична!
Може пък в скоро време да превърнем студиото си в един малък Лувър?! 🙂
Това ревю е съвместна продукция на Ozone.bg и Puzzles Bulgaria
Остави коментар