Отвратителното време навън хич не ни засяга – ние сме читатели и дори адмирираме появата на извинение да откажем излизания и да си седим с книга в ръка. Вижте някои от заглавията, за които писах през април, може да ви допаднат 🙂
Съдържание:
Водозрез – Паоло Бачигалупи
Водосрез е написана в традицията на Дюн на Хърбърт – екологична фантастика, която алармира за текущите проблеми. Паоло Бачигалупи се съсредоточава върху американския Юг, където в близките десетилетия водната криза изглежда неизбежна. За романа си той се опира на реални изследвания и прогнози и точно това прави романа му толкова ужасяващ. Това бъдеще не е антиутопично в стила на романите на Глуховски – малцина оцелели като в Метро 2033 или свръхпренаселване като в Бъдеще. Прогнозата на Бачигалупи е за разпаднала се държавност и воюващи помежду си щати, всеки от които развива бурен местен патриотизъм, насочен срещу всички съседи. Дори днешните горди тексасци са доведени до орди оскотели бежанци, редом с тези от превзетото от наркокартелите Мексико. Бежанските вълни текат от юг на север – там още вали, още има зеленина, още пясъчните бури не зариват всичко. Но границите са охранявани жестоко – не само огради, но и паравоенни формирования, които не си играят със свински опашки, а директно стрелят на месо.
Странност на ума – Орхан Памук
Странност на ума е книга за малкия човек, подобно на тихия шедьовър Стоунър на Джон Уилямс. Тя е историята на един човек, който съществува само докато крачи, и който измисля града си, докато броди из ума си – и обратното. Същевременно това е роман за Истанбул през последните десетилетия – преходът към световен мегаполис, бурното нахлуване на милиони нови жители, проблемите около тях, политическите борби, превратите, трескавата борба за оцеляване ден след ден, гарнирана с отчаяно желание за запазване на традициите по един или друг начин. Мевлют, главният герой на Памук, ходи неуморно из този град всяка вечер, продавайки боза – и това е константата в живота му, опората и надеждата му, че запазва разсъдъка си. Всичко друго подлежи на промяна, но не и неговото търпеливо обикаляне. Но градът не търпи застой и в летежа си към бъдещето го увлича неизбежно и безжалостно.
Стъкленият замък – Джанет Уолс
Отдавна слушам легенди за Стъкленият замък – за чудатото свое детство, което Джанет Уолс описва, за колоритните ѝ родители, за цялостната промяна на обичайната парадигма на детството и родителските грижи… оказа се вярно чутото. Но редом с тях стояха и много други важни, щекотливи въпроси, сред които най-ярко изпъкват егоизмът и безотговорността. Може би някои ще видят връхновение с тази книга, гнусливо пропускайки крайностите – при мен е обратното. Виждам падение и деградация под маската на свободата. Толкова по-лошо, че майката има творчески заложби, а бащата – интелект, какъвто рядко се среща. Защото успехът не идва даром, а с много работа – но и канализиране на енергията ти към това твоя живот и на близките ти да е по-добър, в краен случай обществото. Знаем истории за гении, зарязали семействата си в името на велико откритие – но да четем за гений, който бавно се впиянчава с всички влечащи се след слабостта към чашката простъпки, не е особено вдъхновяващо.
Тримата – Сара Лоц
Тримата започва с четири едновременни самолетни катастрофи (знаех го в аванс и затова благоразумно четох книгата след пътуването ми до книжния панаир в Болоня). От тях, противно на всякаква логика, оцеляват три хлапета – по едно от всеки полет без един, както и една жена успява да остави доста странно съобщение, което по-късно става катализатор на драматични събития. Трите деца стават обект на световен интерес, който придобива почти истерични размери, след като религиозни лидери решават (обичайно за паразитната им природа) да натрупват дивидент на техния гръб. Сара Лоц проследява плавното потъване на техните роднини, които трябва да се справят както със загубата на близки, но и да се грижат за децата и да ги опазят от напрежението върху тях. Нещата започват да излизат извън контрол, когато един полунеизвестен проповедник, прицелен в големите пари на мегацърквите с телевизиионна аудитория, вади теория, че има и четвърто оцеляло дете, и заедно те са… конниците на Апокалипсиса. Обичайната машина за нагаждане на реалността към прашасали предсказания за пореден път сработва безотказно и знамения започват да се сипят от вс
Последната олимпиада – Йордан Свеженов
Сериозно и без шега – Последната олимпиада носи заряда на експлозивен трилър, но е забавна като сръбска комедия, в която абсурдите са реални и умиляващи. Щастлив съм, че Свеженов продължава да развива стила си, че идеите му изглеждат наистина неизчерпаеми, а в романите му малко по малко изчезва локалността – те стават глобални и универсални, точно както ми се иска. Героите му са познати от нашенската версия на реалността, но нямат страх да шетат по цялата планета – и навсякъде да носят своя колорит и безкраен жизнен оптимизъм. Те са оцеленци, защото са минали през школата на всякакви управления, строеве и социални експерименти. Затова са и неизтребими – понякога буквално.
Изкуството на лова – Алън Камбъл
Изкуството на лова започва там, където свърши предната част, в която нароченият за главен герой Грейнджър е надянал вълшебна броня, държи още по-вълшебен меч и тъкмо е спасил дъщеря си от сигурна смърт. Намеренията му да се грижи за нея са бързо осуетени и той се озовава впримчен в голямата политика – унмерите са напът да се въздигнат отново след геноцица и робството, което хаурстафите са им причинили. Примката става още по-жестока, когато се разбира, че да притежаваш този меч е като да имаш оня проклет пръстен от Толкиновата класика – обсебва те и ставаш негов роб. Камбъл дегероизира напълно своя смел войн, с което печели симпатиите ми, излиза изцяло от клишето, но няма да издавам повече.
Остави коментар