Евгений Онегин
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или на цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.
Поредицата „Шедьовър” на издателство „Захарий Стоянов” представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература.
В този том, драги читателю, ти предстои среща с безсмъртния Пушкинов роман в стихове „Евгений Онегин". Откакто през 1894 г. Вазов превежда няколко строфи от втора глава, романът има 28 самостоятелни издания в превод на дванайсет от най-известните български преводачи.
Пушкин работи над романа в продължение на 7 години и го публикува на отделни глави, между 1825 и 1837 година. Основното послание е за трагичния ход на живота на руското просветено дворянство, което в своята самовлюбеност и суетност пропуска да се наслади на радостите на човешкия живот заради модерното тогава съчетание на егоизъм и дендизъм. Образът на главния герой съвсем конкретно предчувства и предсказва появата десетилетия по-късно в модерната лирика на темите за мировата скръб, за трагичното търсене на вътрешна опора, за смесицата от скука и безсилно отвращение от ежедневието (spleen) у автори като Шарл Бодлер или Оскар Уайлд – макар и формата, и поетическата техника на романа в стихове да са съвсем класически, напомнящи Байрон.
Настоящото издание представлява нова интерпретация, осъществена от известния преводач на поезия Любен Любенов, чиито преводи на Дантевата „Божествена комедия" и Байроновия „Дон Жуан" са широко известни сред културната ни общественост.
Изданието е включено в списъците със задължителна и препоръчителна литература за:
