Политикът и дипломатът

Предговор
Увод - силата на аргументите или аргументите на силата
Глава 1: първите седем години са най-важни за развитието на всеки човешки индивид, особено за лидерите
Глава 2: „Затворен в мизерното си жилище, Каравелов четял неуморно, четял трескаво, с оная страст към труда, която ни дава на енергичните натури озлоблението против живота” (Симеон Радев)
Глава 3: „На 6 ноември от цялото население на София само г-жа Екатерина Каравелова бе единственият мъж.” (дописка на кореспондента на немския вестник „Кьолнише цайтунг”)
Галав 4: Петко Каравелов остава в историята, като ярка личност на общественик и деятел, на мъдър политик и страховит враг та политическата сцена
Галав 5: „Истината е, че Каравелов застана веднага начело на либералите, защото единствен между тях той бе юрист, бе посветен в обществените науки и имаше европейско образование” (Симеон Радев)
Глава 6: "Има конституция-има свободен български народ, няма конституция-има роби на немци, на консерватори, на лъжелиберали". (Петко Рачев
Славейков)
Глава 7: „Най -добрият лек за повечето, ако не за всички злини е свободата"(Петко Каравелов)
Глава 8: Каравелов е пример за Европейски тип политик във времена, когато първичната енергия на току що получилият свободата си български народ, твърде лесно е било възможно да бъде манипулирана
Глава 9: „Бедният княз! Страда от сърце и затова малко е загубил главата си... Сливница за нищо на света не може да се напусне!" (Петко Каравелов)
Глава 10: „Най-напред ще ви кажа, че не съм юнак да се боря и със сърби, и с турци". (Петко Каравелов)
Глава 11: „Каравелов хранеше голямо недоверие към бързите реформи, насочени към един коренен преврат в обществото, и не забравяше никога, че народите не могат да правят скокове в своето развитие". (Симеон Радев)
Глава 12: "И трябва да помним добре, че най-големите искания за едно добро управление са якостта на правителството и неговата отговорност пред периодически избрани представители на народа." (Петко Каравелов)
Глава 13: Със смъртта на Петко Каравелов през 1903 година се слага началото на края на политическата система, характеризираща се със силен балансиращ политически център, изразяващ интересите на най-градивната част на човешкото обществос редната класа.
Глава 14: „Съобщителните средства и кредита, които са двата лоста на стопанско повдигане, няма да останат в ръцете на частни капиталисти за печалби, п ще бъдат държавни, в услуга на общественият интерес" (Петко Каравелов).
Глава 15: „Господа! В моето отечество България, такива работи не стават!" (Отговор на Петко Каравелов па австрийски и руски журналисти след побоя в „Черната Джамия")
Глава 16: Каравелов и Стамболов
Глава 17: Петко Каравелов възкръсва за пореден път като политик и държавник и отново заема мястото си па сцената на политическите борби.
Глава 18: Четвърти мандат.
Глава 19: Петко Каравелов е самобитно българско явление-независимо от европейското си лустро и московско образование
Епилог.
Библиография