Богословие на иконата

Богословието на иконата е фундаментален елемент от единното тяло на Православното Предание. Леонид Успенски предлага на читателя задълбочен и сериозен подход към тайната на свещеното изображение. Той прави преглед на развитието на църковното изкуство на християнския Изток от първите му стъпки в катокомбите до днес.

Това е най-достъпното въведение към историята и богословието на иконата и е основен текст, върху който се градят повечето от съвременните изследвания на иконографията.

Леонид Успенски, един от най-значимите иконографи и иконолози на XX век, живее в Париж и умира през 1987 г.

„…Защо Църквата придава толкова голямо значение на иконата? Иконата не е обикновен образ, нито декорация, нито дори илюстрация на Свещеното Писание. Тя е нещо по-велико. Тя е обект на почитание и е съставна част на богослужението. Църквата вижда в свещеното изображение не просто един от аспектите на Православното учение, а цялостен израз на Православието. Иконата, подобно на писменото и устното Предание, е едно от проявленията на Свещеното Предание на Църквата и както ще видим в изследването, иконата според учението на Църквата изцяло съответства на словото на Писанието. „Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа”, казва св. Василий Велики. А Отците на Седмия вселенски събор потвърждават тези думи и добавят, че „посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за едни и същи реалности.”

Абсолютно невъзможно е да си представим и най-малкото богослужебно последование в Православната Църква без икона. Литургичният живот и Тайнствата на Църквата са неотделими от образа… Често и с основание иконата се нарича „богословие в образи”…

Всъщност църковното изкуство не само отразява живота на Църквата в неговата сложност и дълбочина, а е съставна част на този живот, тъй както клонът е част от дървото. Предмет на почитание, иконата не е просто предизвикана или вдъхновена от богослужението: те заедно формират единно цяло. Иконата допълва и обяснява богослужението, добавяйки влиянието си върху душите на вярващите… Ето защо както всичко в Църквата, църковното изкуство има двойно измерение: неговата същина е непроменима и вечна, тъй като тя изразява откровената истина, като в същото време тя е безкрайно разнообразна по отношение на изразните форми, в зависимост от различните времена и места. Следователно нашето изследване ще бъде от една страна най-вече богословско, а от друга страна, на историческо и археологическо равнище ще използва фактологичен материал от археолозите и историците на светското изкуство…“