Колекция „Антропология“ (Бялата богиня + Хората от Земята)

"Бялата богиня" е една наистина необичайна, зашеметяваща и завладяваща творба, определяна като една от най-великите книги на XX в. Тя ще Ви поведе през лабиринта на средиземноморските митове, докато "Хората от Земята" ще Ви въведе в тайнствения свят на "древната праистория".

Бялата богиня

Имате уникалната възможност да се срещнете с една наистина необичайна, зашеметяваща и завладяваща творба

Робърт Грейвс - вдъхновеният поет и неуморен търсач - ще ви поведе през лабиринта на средиземноморските (египетски, юдейски, елински и италийски) митове, за да ви покаже не само общите им корени с келтските сказания и германо-скандинавските саги, а оттам и с цялата западноевропейска литература, но и нещо далеч по-важно за него самия - начина, по който се е зародила истинската Поезия.

Въпросните общи корени намират най-нагледно олицетворение в Бялата богиня на Раждането, Любовта и Смъртта, чиито "ипостаси" съвпадат с лунните фази, а многобройните й превъплъщения се срещат във всички европейски и близкоизточни фолклорни традиции.

"Богинята е прелестна, стройна жена с орлов нос, мъртвешки бледо лице, устни алени като плодовете на самодивско дърво, пронизващо син взор и дълга руса коса, но това не й пречи да се превръща когато си поиска в свиня, кобила, кучка, лисица, ослица, невестулка, змия, сова, вълчица, тигрица, русалка или пък отблъскващо стара вещица.

Известна е под безброй имена и прозвища. В разказите за призраци тя често се появява и като "Бялата дама", а в древните религии на Европа (от Британските острови до Кавказ) са я наричали "Бялата богиня". Не се сещам за нито един истински поет, от Омир насам, който да не е описал обстойно своята среща с Нея.

Би могло да се каже, че проверката на поетическото въображение се състои именно в това доколко точно е описанието на Бялата богиня, както и на острова, чиято владетелка е тя.

Когато човек пише или чете истинска поезия, косите му се изправят, очите му плувват в сълзи, гърлото му пресъхва, кожата му настръхва, а по гърба му преминават ледени тръпки, и причината е тази, че истинската поезия по дефиниция се явява призоваване на Бялата богиня, Музата, Майката на всички живи твари, атавистичната и неустоима мощ на ужаса и похотта - женският паяк, царицата на кошера, чиято прегръдка е смъртоносна..."

Определяна като една от най-великите (или поне най-интересни) книги на ХХ в., "Бялата богиня" се появява за първи път през 1948 г., за да бъде неколкократно допълвана и разширявана от своя автор. Настоящият превод е направен по последното (четвърто) издание от 1997 г., което представя и окончателния вариант на книгата.

Читателят навярно ще открие сходства с трудовете на Джеймс Фрейзър и Маргарет Мъри, но Грейвс не просто доразвива идеите им, а и полемизира с тях.

Стиховете в книгата са претворени от Кристин Димитрова, а останалото е дело на Юлиян Антонов.

Хората от Земята: Въведение в световната праистория

"Моят разказ за световната праистория е разделен на пет части.

В първа част се разглежда зората на човешката история или времето, понякога наричано "древна праистория". Тя обхваща периода до появата на вида Homo sapiens. По този повод се споменава за някои важни нови открития на фосили от последните години и за смайващи обекти като Боксгроув в Южна Англия.

Във втора част е обсъдено това, което наричам "великата диаспора", или разселването на анатомично идентични с нас човешки същества в края на последната ледникова епоха. След това се прехвърляме от Югозападна Азия в Европа, а после прескачаме към двете Америки, тъй като тази последователност изглежда логична за по-голямата част от читателите. Тук се обсъжда и една нова технология за радиовъглеродно датиране на древните селища. От двете Америки преминаваме в Африка и Австралия, които са разгледани в седма глава, и предшестват разказа за първите земеделци.

Трета част разказва за началото на производството на храни. В настоящето издание е отразено също влиянието на усъвършенстваните технологии за датиране, генетичното маркиране на поддаващи се на опитомяване животни и растения, както и нови резултати, отнасящи се до първите опити за култивиране на ориза. Отделено е подобаващо внимание и на новите факти, свързани с ранните земеделски общества в делтата ни Мисисипи и източната част на Северна Америка.

Четвърта и пета част разказват историята на ранните цивилизации в Стария свят и двете Америки, както и развива основните теории за появата и упадъка на древните държави. В същото време съвременните акценти върху идеологията и археологията ни дават нов поглед към прединдустриалните цивилизации.

Все повече научаваме за произхода на египетската цивилизация, както и за държавите в Южна и Югоизточна Азия. През последните години археологическите изследвания, посветени на цивилизацията на маите, получиха силен тласък, свързан с дешифрирането на надписите върху древните барелефи и новите открития, разкриващи бурната политическа история на техните държави."

Брайън М. Фейгън

♦  ♦  ♦

Брайън Мъри Фейгън (роден на 1 август 1936 г.) е британски автор на популярни книги за археология и професор по антропология в Калифорнийския университет в САЩ.

Фейгън е роден в Англия, където получава образованието си от колежа в Кеймбридж, където учи археология и антропология. Прекарва шест години като пазач на музея "Ливингстоун" в Замбия и се премества в САЩ през 1966 г. През 1966/67 г. е бил гостуващ доцент по антропология в Илинойския университет, а през 1967 е назначен за професор по антропология в Калифорнийския университет.

Фейгън е археологически генералист, притежаващ експерно мнение по много въпроси, свързани с човешката праистория. Той е автор/редактор на 46 книги, включително седем и до днес използвани бакалавърски учебници. Фейгън е написал над 100 специализирани статии за много национални и международни списания. Той е съдействащ редактор на списанията Американска археология и Откриване на археологията, а преди това е колумнист на списание Археология.

Работи и като археологически консултант за много организации, включително Нешънал Джиографик, Енциклопедия Британика, Майкрософт Енкарта и други. Лектор в на археологически и други теми по цял свят, включително в Кливландския природонаучен музей, Обществото на Нешънал Джиографик, Института Смитсониън и др.

Професор Фейгън е награден от професионалните археолози през 1996 г. като "един от най-неуморните популяризатори на археологията в цял свят".