Можем да се сбогуваме повече от веднъж

"Нищо не може да ме развълнува повече от това някой читател да дойде за автограф след моя публична поява и да каже: „Благодарение на вас си върнах надеждата и започнах здравата да се боря. Накарахте ме да разбера, че мога да направя нещо за себе си“. Всеки път изпитвам щастие и задоволство – виждам, че съм им направил ценен подарък: разкритието, че у всеки от нас има източник на сила. В посвещенията си често им напомням за този източник. Ако не спират да мислят за него, битката е наполовина спечелена. Дори и туморът им да не изчезне, а лечението да се окаже неуспешно, активното участие в собствената им съдба е достатъчно, за да им дари вътрешен покой. ...

Обичам една фраза от писмото на войник от американската Гражданска война до съпругата му. Нямал кой знае какъв шанс да се върне жив. „Ако не се върна физически - писал ù той, - не забравяй, че всеки път, когато усетиш ветреца по лицето си, аз съм до теб и те прегръщам“. Искам да споделя това чувство с жена си и децата си. И в мига, в който почувстват милувката на вятъра по лицата си, да си кажат: „О, татко е дошъл да ме прегърне!“

Давид Серван-Шрайбер