Ожених се за веганка. Една истинска история

„Ожених се за веганка“ – една книга по истинска история

Една сутрин се събудих по-късно от обикновено. Клаудия я нямаше в леглото, не беше и в кухнята. Намерих я на терасата. Беше коленичила долу, наведена над една саксия, и весело си пасеше тревица. Правилно сте прочели. Пасеше.

– Добро утро, любов моя... – казах ѝ. 
– Добро утро... искаш ли? – посочи ми тревата. 
– Какво е това? 
– Житна трева, унищожава свободните радикали и повишава имунната защита. 
– А защо я ядеш... така? 
– Защото, ако я отрежа, много бързо ще се окисли и ще загуби някои от свойствата си. Трябва да се сдъвчи директно от растението.

Образът на моята приятелка, която пасе на четири крака на терасата ми може да се счита донякъде за символ на различията ни. Никога не бях си помислял, че човешко същество може да пасе. На следващата сутрин се оставих да ме убеди и опитах и аз. Откъснах със зъби една хубава захапка трева, така както хиляди пъти съм виждал да го правят кравите и открих, че не е толкова лесно.

Къде е драмата в това да си веган? Няма нищо страшно, нищо лично... Всичко обаче става лично и безкрайно драматично, когато Фаусто Брици - авторът на невероятно забавния роман „Ожених се за веганка“ и човек с подчертан вкус към питателната италианска храна, се влюбва в Клаудия. Драматично и много смешно – поне в книгата.

Любовта очевидно има чувство за хумор: преобръща света на горкия Фаусто с главата надолу и го запраща в непознати територии, за чието съществуване не е и подозирал. А как да се откаже, когато веганката Клаудия е красива като ангел... Ще открие на собствен гръб, че този ангел е от войнстващите и преди той да се е усетил ще се опита да прекрои живота му. Не че няма избор, разбира се – ако иска много скоро да умре, защото яде месо и сирене, това си е негова работа! Ето как героят се оказва въвлечен в едно нереално съществуване, в което вълнените пуловери са резултат от мъчения, прилагани на животни; две хапки скришно изядено сирене са причина за пълна кръвна картина с тревожни отклонения от няколко стотни; пътуване до Тайланд включва десет килограма пълнозърнест биоориз в багажа за полета Рим-Банкок, защото кой го знае какъв им е там оризът.

Епизодът, в който Клаудия си хрупа тревицa от саксията на терасата, може и да ви се стори измислен, но не е. Защото цялата тази история е истинска. Тази книга ще ви запознае с много факти за храната и не само, които може да не знаете, ще ви накара да се замислите за силата на любовта и за това докъде стига човешката издръжливост, особено тази на влюбения мъж, и най-важното: ще ви разсмее до сълзи.

♦  ♦  ♦

Фаусто Брици (р.1968) е италиански сценарист, продуцент и режисьор. Сред по-известните му филми, отличени с престижни награди, са „Нощта преди изпитите“ (заедно с продължението му са най-касовите италиански филми съответно за 2006 и 2007), „Екс“, „Мъжете срещу жените“ и „Жените срещу мъжете“, „Колко е хубаво да правиш любов“, „Луди за мен“, „Познай кой ще дойде за Коледа“, „Forever Young“. Сценарист е на над четиресет филма. Автор е на книгите: „Нощта преди изпитите“ и „Нощта преди изпитите – днес“, „Учебник за бивши гаджета“, „Мъжете срещу жените“, „Сто дни щастие“, „Ако ме обичаш“. Женен е за актрисата Клаудия Дзанела, героиня на последния му роман „Ожених се за веганка“. През февруари 2016, малко след като излиза книгата, се ражда дъщеря им Пенелопе Нина.