Генералът на снарядите: Симеон Ванков - учен, оръжеен инженер и организатор на военно производство

В книгата са поместени две произведения на забележителния български и руски учен, военен, държавен и обществен деец и организатор на производството – генерал-майор професор инженер Симеон Ванков.

Първото от тях „Моите мемоари“ е автобиографично описание на неговия живот, а второто е история на възникването и съществуването през 1915 – 1918 г. на уникалната „Организация на Ванков“, написана под ръководството на С. Ванков.

В „Моите мемоари“ е описан животът му, изпълнен с възходи, падения и неочаквани обрати. Като млад инженер и офицер той командва Дунавската флотилия и единствения тогава у нас русенски арсенал в победоносната за българите Сръбско-българска война. Поради настъпилите след войната междуособици, вместо започващата многообещава - ща кариера на държавен и военен деец, С. Ванков го очаква половинвековна емиграция в Русия. Там неговите човешки и професионални качества му позволяват да реализира забележителни постижения в научната, военнотехническата и организационната дейност.

Звезден миг в попрището му е създадената от него „Организация на Ванков“ , която в периода 1915 – 1918 г. успява да интегрира над 400 малки и средни предприятия в единен корпоративен механизъм и да осъществи забележителни постижения в производството на снаряди. Това е първата подобна едромащабна национална програма за Русия и първото и най-голямо научноорганизационно постижение на българин през миналото столетие. В последните 20 години от живота си Симеон Ванков развива значима изследователска, педагогическа и научноорганизационна дейност в областта на металургията и студената обработка на металите, което заслужено му създава име на забележителен учен в областта на инженерните науки.

Симеон Ванков е председател на първото в България техническо дружество в Русе през 1885 г., от което води началото си и Федерацията на научно-технически съюзи (ФНТС) у нас. Настоящата книга е посветена на 130-годишнината от нейното основаване.

Ето какво споделя в предговора съставителя и научен редактор на книгата Васил Сгурев:

„Не е нужно С. Ванков да бъде безоснователно възхваляван или принизяван – най-добре е да се постараем да го възприемем такъв, какъвто е бил на фона на епохата, в която е живял. Това е достатъчно, за да бъде той пример за сегашното поколение българи как трябва да се преодоляват огромни трудности и да се сътворяват значими постижения в съвременния силно глобализиран и остро конкурентен свят, обременен с катаклизми и изпитания. Генерал Ванков не остави след себе си нито имоти, нито значително материално състояние, както това направиха и някои държавни и политически дейци на следосвобожденска България. Той остави само едно – забележителни творчески постижения и достойно име пред историята. За създаването на тази книга значителен принос има проф. д-р Иван Ванков от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН, който е близък роднина на Симеон Ванков. Той любезно предостави ценни и неизвестни досега писмени и снимкови материали от личния си архив, за своя именит родственик. Именно с тях може да се запознаете в тази книга.”