Колекция „По особено мъчителен начин“

По особено мъчителен начин, том 1

Заглавието на тази книга - "По особено мъчителен начин..." - е част от параграф в Наказателния Кодекс на НРБ, касаещ престъпленията против личността, на каквито са подложени освободените български поколения след турското робство в наниза от войни - местни, общоевропейски и класово-партийни - под трицветното ни национално знаме, а после и под червеното...

Историческите факти тук са изложени чрез проследяване съдбата на революционера Тодор Ангелов и неговите съвременници, която само може да ни удивлява - както с невероятната жизненост, така и с трагичната политическа обреченост на тези наши предшественици.

Съдбовната нишка на тежката им орисия започва с нещастието на македонските бежанци, минава през балканските войни и се окървавява в политическото братоубийство, за да бъде застигната от проклятието на "прокудените" вън от пределите на България...

По особено мъчителен начин, том 2

Испанската Гражданска война (1936-1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война - обявяват те - е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ".

И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди.

За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на страната на Републиката, на страната на демократичния отпор срещу настъпващия тоталитаризъм, трагедията на Испания е общоевропейско повторение на техния собствен опит - на братоубийство и разгром на демократичните сили в България през двадесетте години.

Безумният героизъм и себеотрицанието им са дълбоко свързани със съзнанието за съдбовността на борбата. От друга страна, идеологическите наочници им пречат да разберат и се опазят от злокобните задкулисни игри, които загробват не само Испания, но и подготвят всемирната касапница на Втората световна война…

По особено мъчителен начин, том 3

На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов-Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война.

"Орташкият гювеч" на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри.

С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото - фашизма - ще бъде победено и заклеймено...

♦  ♦  ♦

Свобода Бъчварова е известна българска писателка и киносценаристка, едно от най-значимите имена в българското кино. Родена е на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград), в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева. Заради репресиите, последвали Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат, още през 1925 г. те емигрират във Виена, а след една година заминават за Франция.

През 1930 г. заедно с майка си Свобода се връща в България. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор и вярата и във великата съветска идея е разклатена. В началото на 50-те години на ХХ век започва работа като журналист в културния отдел на в. "Работническо дело". Отделът се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от "голямото размразяване".

Скоро обаче благосклонното отношение към културния отдел на вестника е изгубено и отделът е пръснат. 70-те и 80-те години писателката отдава кариерата си на киното. Тя е създател и ръководител на легендарния творчески колектив "Хемус", съсценаристка (заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев) на култовия филм "Мера според мера", основан на нейния роман Литургия за Илинден.

По неин сценарий е първият български филм (Между релсите, реж. Вили Цанков), носител на международна награда - Сребърен лъв от Фестивала във Венеция. Голяма част от „евъргрийните” в българското кино също са свързани с името й - или е техен сценарист, или са направени по нейни книги: Жребият, Опасен чар, Не знам, не чух, не видях, Фильо и Макензен, Бой последен, Спомен, На всеки километър и т.н.

Редактор е на Авантаж, Лачените обувки на незнайния воин, Мъжки времена, Козият рог, Господин за един ден, Няма нищо по-хубаво от лошото време, Таралежите се раждат без бодли и др. През 1985 г. заради свободомислието си е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива.

Две години по-късно я уволняват окончателно. Омъжена е за д-р Любен Бъчваров и има една дъщеря - Елица, която живее в Бразилия. Там, в Рио Кларо, Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома "По особено мъчителен начин", посветен на родителите й, който представлява една покъртителна изповед за краха на илюзиите, за нелицеприятните истини и горчилката на дългия житейски опит.

Освен многото професионални награди, Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие - Орден "Стара планина", връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.