Тайните операции, които промениха света

„... Беше лятото на 1912 година. Под палещите лъчи на африканското слънце, в новата столица на френския протекторат Мароко - Рабат,
на първа аудиенция при султан Абд ал-Халиф отиваше със свитата си реалният управител – маршал Луи Юбер Лиоте.

С характерната си категоричност маршалът се обърна към адютанта:  
– Искам алея с палми и сянка от щаба до двореца!
– Но маршале, те ще дадат сянка едва след петдесет години...
– Затова започвате да ги засаждате още днес!...”

С тази фраза маршалът остава в историята. А името му става кодово название на най-продължителната тайна операция на британското разузнаване.

По продължителността на своето действие секретните операции могат могат да варират от часове до години. Но Но едва ли нещо може да се сравни с операциите „Лиоте“ и „Разбиващ фактор“, родени от английските и американските разузнавателни служби през 30-те, 40-те и 50-те години на XX век и изпълнявани до наши дни с променлив успех. Целта им обаче, поставена още при започването им, е една – в рамките на 50 години от политическата карта на света да изчезнат държавата СССР и Източния блок.

„Даже най-незначителната информация, непредставляваща интерес, взета отделно, може като камъчето от мозайката да даде ценен принос при създаване на общата картина.“

„Зрънцето“, от което се роди идеята за тази книга, тази „история инкогнита”, беше хвърлено през далечната 1975 г. „Сеячът”? –  „Шпионинът на ХХ век” Харолд Адриан Ръсел – Ким Филби. Фактът, че зрънцето „покълна” и роди настоящата книга, макар и 40 години по-късно, предполага, че е попаднало на подходяща почва.

Голямото ми желание беше книгата да е „документално разследване”. За съжаление всичко, което се отнася до описаните операции, започнали през 30-те години на миналия век, продължава да лежи, заключено в архивите на три разузнавания – английско, американско и руско. Бях принуден да представя историята като „мемоарен роман”. Уверен съм, че истината, такава каквато е, а не писаната от победителите, някой ден, когато тайното стане явно, ще покаже, че съм бил прав. Защото още в книгата на книгите Библията е казано „Няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.”

ген. Тодор Бояджиев

♦  ♦  ♦

Генерал Тодор Бояджиев е работил повече от 30 години в българското разузнаване. Започнал като лейтенант разузнавач, стига до зам.-началник на разузнаването. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР и получава и генералско звание. Паралелно с кариерата си на разузнавач е зам.-търговски представител на България в САЩ, пълномощен министър в мисията ни към ООН – Ню Йорк. С указ на губернатора на Оклахома е почетен посланик на добра воля на този американски щат. Депутат в VII-то Велико народно събрание и в 39-то.

Автор е на книгите „Човекът когото познавах”, „Разузнаването”, „Шпионажът като занаят”, „Ким Филби в спомените на генерал Тодор Бояджиев” и „Разговори за разузнаването”.