Колекция „Изобразително изкуство“ (Джото + С рисунката правя човеци)

С изданието "Джото. Живописецът на Евангелията в Капела дели Скровени" българският читател ще се запознае с най-запазените фрески на Джото. "С рисунката правя човеци" представлява албум, в който са събрани над 180 рисунки на Илия Бешков, повечето от които се публикуват за пръв път. Те го представят като изключителен рисувач и неуморен търсач на истината за човека.

Джото. Живописецът на Евангелията в Капела дели Скровени

С това издание българският читател има възможност да се запознае с най-запазените фрески на Джото: цикъл от творби, направени в "Капела дели Скровени" в Падуа, без съмнение живописвани от Джото.

Представените в тази книга стенописи ни дават категорично основание да твърдим: Джото е първият художник в новото европейско изкуство.

♦  ♦  ♦

Джото ди Бондоне (1270 - 1337) по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.

Роден е през 1267 година във Веспиняно, близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).

Джорджо Вазари разказва в своите "Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти", че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да изобразява овца, толкова реална и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак.

Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник. След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове - Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 г. става член на флорентинската гилдия на художниците.

В периода 1328 - 1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. От 1334 г. е главен архитект на Флоренция. Джото умира на 8 януари 1337 година във Флоренция на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.

За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител Чимабуе, голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на св. Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.

Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос.

Пространствената перспектива е подобна с перспективата на фреските от горната църква "Свети Франсиск". Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 години. Джото е считан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса - ферарският хронист Рикобалдо през 1312 - 1313 години ги назовава "творение Джото", наред със стенописите на францисканските църкви в Асизи, Римини и Падуа.

Под негово ръководство е изписан централния неф; фреските на стените на апсидата се отнасят към школата на Джото. Счита се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис - появата на чувства и пространство, в което се движи човека. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и Страстите.

Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък.

Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.

С рисунката правя човеци

След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901 - 1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните.

Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда - битието на градския човек, с всичките му страсти и пороци, които го превръщат във верноподаник, опрощаващ покварата на своите управници.

Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни - нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинните от тези произведения са били показани в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937) и в следващите я албуми и монографии.

"Ако някой от вас се чувства непорочен, да не отваря тази книга."

Красимир Илиев

В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, подобно на неговата Черна тетрадка, която видя бял свят 57 години след кончината му. В този албум са събрани над 180 рисунки, повечето от които се публикуват за пръв път. Те го представят като изключителен рисувач и неуморен търсач на истината за човека.

И похотта, и уродливостта, и красотата на героите му са негови рожби, които обича, без да разкрасява, които осмива, без да мрази. И понеже всичките носят частица от своя създател, те пленяват със своята истинност, защото са преживени, окъпани от неговата обич, носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

♦  ♦  ♦

Илия Бешков Дунов (1901 - 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства - живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Роден на 24-ти юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско в семейство с пет деца. Ученик в Плевенската гимназия, той е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.

"Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник"

Илия Бешков

Започва да рисува още от юношеските си години за което свидетелствува учителят му Ракитин. Първите му карикатури излизат във-к "Звънар", редактиран от Г.Ив.Вълков с когото се познават като ученици в Плевен и при когото е живял в София все до оженването си за Сия (Анастасия), 1931. Обичал е музиката, свирел е на всякакви народни инструменти.

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира - в една страна като България и в конкретен период от нейната история.

Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.