Кланът Радли

Тук е тихо, особено нощем...

Радли са типично английско семейство. Живеят в хубав, но не биещ на очи дом в градчето Бишъптърп. Питър е семеен лекар: денят му е изпълнен с оплаквания от безкрайна върволица хипохондрици и истински болни хора. Съпругата му Хелън се старае да е постоянно заета, като организира вечерни партита и посещава читателски клубове. Двойката прави всичко възможно да води тих, обикновен живот и да не излиза извън жестокия радар на местните клюки.

Единственият проблем е, че децата им, Клара и Роуън, намират за невъзможно да избегнат всекидневния порой от заяждане и тормоз, на който са подложени в училище. Нали разбирате, децата Радли са малко... различни. Трябва да се плескат обилно със слънцезащитен крем с фактор 50, преди да се отправят навън дори за кратко. Страдат от безброй физически и емоционални проблеми. Клара открива, че ѝ призлява ужасно, когато експериментира с веганството. Роуън е безмилостно тормозен и е убеден, че Ева, момичето, което той тайно обича, никога няма да отвърне на нежните му чувства.

Роуън и Клара чувстват, че са обречени на живот, изпълнен с пренебрежение и присмех. Тоест, докато Клара, хваната натясно в една нива, от прекалено агресивно момче, внезапно - и драматично - открива истинската си природа. Последвалата криза хвърля светлина върху всички проблеми на семейството и поставя под въпрос решението на по-възрастните Радли да живеят като вампири-въздържатели. Всичко е усложнено от брата на Питър, Уил, властен и харизматичен вампир, който се появява в Бишъптърп привидно с цел да помогне. Пристигането му обаче изважда на повърхността нови тайни и усложнения. Сега за семейство Радли ще е трудно да избегне съседските клюки - това е сигурно.

„Кланът Радли“ е завладяваща книга, която се чете на няколко нива. От една страна, тя е изпълнен с напрежение и на моменти ужасяващ разказ за вампири, гарниран с ужасяващи убийства и брутална кулминационна сцена. Той е също и много забавен, изпълнен не само с абсурдни ситуации, но и със забавни кратки анекдоти (нима някой е знаел, че лорд Байрон и Джими Хендрикс са били вампири?), и с живота на средната класа. Защото, разбира се, на едно друго ниво, „Кланът Радли“ всъщност изобщо не е за вампири, а за потисничеството във всичките му разнообразни форми.

„Погледни, за Бога. Погледни всички.“, казва Клара на брат си. „Всеки потиска нещо. Мислиш ли, че някои от тези „нормални“ човешки същества наистина прави точно каквото иска да прави, през цялото време? Разбира се, че не. Точно същото е. Ние сме от средната класа и сме британци. Подтискането е във вените ни.“

Независимо дали е за войната между инстинктивните импулси и свръх-Аза, за семейната динамика, или за тежкия процес на съзряването, едно е сигурно: „Кланът Радли“ е различен вид вампирски роман, който би трябвало да задоволи както „кръвожадните“ почитатели на вампирския жанр, така и читателите, които искат да „впият зъби“ в обществената сатира.

„Убийствено ексцентричен... необикновено вълнуващ портрет на брак, в който двамата партньори са принудени да отричат инстинктите и желанията си.“
The Guardian

„Тази язвителна сатира на въздържанието и отдаването на удоволствията (и на опитите да не изядеш съседите си) е неповторим пир. Очаквайте неочакваното и няма да останете разочаровани.“
Vogue

„Прочетете я, преди да видите филма, продуциран от Алфонсо Куарон. Вкусна е - от началото до края. Не искате да свършва.“
Патрик Кийлти, BBC

„Мат Хейг съчетава изобретателното, неочаквано разказване с изненадващи прозрения. „Кланът Радли“ ще ви забавлява и удивява.“
Vogue