Векът на структурализма (твърди корици)

‌Материали от Конференция по случай 100 години „Курса по обща лингвистита“ на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет!

„Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, „когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: посрещаха го с безразличие, когато не потъваше в забрава. Подобна преждевременна амнезия не допринася с нищо за развитието на хуманитаристиката като цяло и на отделните й дисциплини, които получиха мощен тласък от структурализма. Днешната хуманитаристика му е голяма длъжница. Да се премълчава това, означава отказ от едно важно завоевание"

Особеност на тукашния структурализъм е, че той идва не просто и само с идеологическа оценка и знак за бъдеща репресия, но и заедно със своите осъзнати ограничения и теоретична критика, която започва още с радикалния материализъм на Янакиев и продължава с теоретическата подвижност на Никола Георгиев, който му се отдава, но никога напълно: „В края на 60-те години на XX век, когато структурализмът беше в пълен размах, прозорливи хора предвиждаха не само социалния му край, но и какви идеи и дори концепции ще му се противопоставят". Към това да добавим и раздвоеността на Михаил Неделчев - „и бях, и не бях структуралист" - както и дискретното дистанциране на Радосвет Коларов, който при цялата му близост и уважение към идеите на структурализма „не постигаха, а и не се стремяха към неговата научна строгост. Те по-скоро се опитваха да бъдат среща на общите модели с индивидуална словесна сетивност при досега с конкретната творба". Последното, разбира се, спокойно може да бъде казано от Леви-Строс и Якобсон в знаменития им анализ на „Котките" и е казано чрез внимателното раздипляне на словото в текста и на въображението на Бодлер.

Питал съм се защо точно структурализмът е бил частично толериран и не само в България, но и в СССР, и в Източна Европа и все още нямам убедителен отговор; защо не херменевтиката, например.“

Доц. д-р Васил Гарнизов