По стъпките на Хемингуей

Прекрасен пътепис. Няма нито един скучен момент.
Дейли Мейл 

Сто години след рождението на Ърнест Хемингуей Майкъл Палин си поставя за цел да установи що за човек стои зад легендарното име – пияница и женкар, който обича котките и стрелбата, но пише изключително и така оставя траен белег върху културата на двайсети век. Все още под влиянието на последния си напрегнат бестселър – Столът на Хемингуей, Палин се опитва да вникне в света на Хемингуей, както винаги ръководен от желанието си да открива нови места.

Миналото и настоящето се сливат, понякога до поразяваща степен, докато Майкъл пътува от Чикаго до горите и езерата на северен Мичиган и от бойните полета на Първата световна война до Италия, Париж и Испания, където се спира, за да научи повече за бикоборството, и да усети делничния дух на Пампола и прословутото надбягване с бикове.

Посещава Венеция по време на Карнавала и опитва от заразителната лудост на Фаите във Валенсия – петдневни празненства с множество исторически, религиозни и развлекателни процесии и фойерверки. Страстта на Хемингуей към пътуванията води Палин до остров Кий Уест във Флорида – някога безизвествен, а сега с развиваща се около музея на писателя индустрия. Съревнованията за двойници на легендата пък са връхна точка в празненствата за стогодишнината му.

Майкъл лови риба в Гълф стрийм, отива на сафари в Африка, където някога срещу дивите животни са насочвали оръжия, а не фотоапарати; както и в Монтана и Уайоминг, където световноизвестният писател бяга от стреса на славата си.

Фотографът Базил Пао отново успява да улови духа на всяко едно място със специфичните му настроение и цветове, за да постави Палин в автентичния свят на Хемингуей.

Книгата е прекрасно излседване на едно специфично време и пространство, изпълнена е с мъдрост и чувство за хумор и ни предоставя завладяващ поглед върху необикновения дух и безспирните, трескави скиталчества на една от най-великте и колоритни легенди на двайсети век.

Преводът е дело на Диляна Пчелова. 

Прозата на Палин е жива и проникновена, достига до истинското обаяние към Хемингуей, което носят тези места...
Всеки фен на Хемингуей рибар, бикоборeц, ловец, достоен за неговия мартини шейкър, трябва да се впусне в развлечението на тази книга.
Library Journal 

♦  ♦  ♦

Майкъл Палин утвърждава своята репутация с „Летящият цирк на Монти Пайтън” и Ripping Yarns. Като актьор се изявява в няколко филма с Монти Пайтън, както и „Риба, наречена Уанда”, „Американски приятели” и „Свирепи създания”.  Телевизионните му изяви включват и два филма за поредицата на Би Би Си „Великите железопътни пътувания”

Написал е седем бестселъра за пътешествия, които да придружат телевизионните поредици Около света за 80 дни, От полюс до полюс, Пълна обиколка, Пътешествията на Хемингуей, Сахара, Хималаите и Нова Европа.

Автор е и на множество разкази за деца, на пиесата Уикендът и на романа Столът на Хемингуей. През 2006 година първият том на дневниците му 1969-1979: Годините на Пайтън прекара месеци в класациите за бестселъри. През 2008 година беше публикувано допълнено специално издание на Около света за 80 дни, което да съвпадне с излизането на документалния филм на Би Би Си „Около света за 20 години”. 

Съдържание: 

• Увод 
• ЧИКАГО/МИЧИГАН 
• ИТАЛИЯ 
• ПАРИЖ 
• ИСПАНИЯ 
• КИЙ УЕСТ, ФЛОРИДА 
• АФРИКА 
• КУБА 
• АМЕРИКАНСКИЯТ ЗАПАД
• Животът на Хемингуей 
• Благодарности

Откъс от книгата: 

Увод 

Когато за първи път чух за Ърнест Хемингуей, бях тийнейджър и живеех в Шефилд, безкомпромисно индустриален град без капчица блясък...

. . . . . 

И в този момент телефонът иззвъня. Обаждаше се човек от Би Би Си, който попита дали съм готов да предприема нов тип предизвикателство. Да обиколя света за 80 дни – без прекъсване, без измами, без самолети.
Е, разбира се, че не се случи точно така, но е вярно, че в момента, в който поех на това, което се превърна в три дълги телевизионни пътешествия, осъзнах, че удоволствието, което изпитвах от често некомфортните и обезсърчителни приключения, не беше много различно от тръпката, която бях почувствал в онези дни на плажа, когато за първи път се сблъсках със света на Хемингуей.

Сравнително наскоро, когато започнах да пиша романа си, кой друг да си пробие път в него, ако не Ърнест Хемингуей. И къде се развиваше действието – в малко градче на съфолкския бряг. Беше ясно, че пътищата ни неминуемо ще се сблъскат. Покрай проучванията си започнах да чета повече за него. Писмата му, журналистическите му материали, още разкази, биографии и мемоари, както и по-непопулярните романи. И във всичко, което прочетох, добро, лошо или средна работа, същите характерни черти, които ме привлякоха преди 35 години, ме привлякоха отново – непринуденият, несензационният, некомплицираният и магически талант да се вдъхва живот на света.

Ето как се роди „По стъпките на Хемингуей“. Стогодишнината от рождението му осигури повода, Би Би Си и Пи Би Ес осигуриха финансирането и аз най-накрая имах шанса да преживея местата, които толкова дълго бяха вълнували въображението ми.

Е, в края на краищата, светът на Хемингуей си остава негов. Великите литературни произведения оцеляват, защото не могат да бъдат заменени. И защото процесът, който ги е родил, никога няма да може да бъде разгадан и повторен. И все пак, нищо не остава същото, нито дори планинските склонове или боровите гори. Но усещам, че аз самият съм се приближил повече до него. Срещнах хора, които той е срещал, и пътувах по начин, по който той е пътувал. Имаше прекрасни моменти: във Венеция и ловенето на марлини в течението Гълфстрийм край Хавана; но имаше и миньорни моменти: откриването на останките от самолета му, който се разбил в малък изпълнен с мухи град в сърцето на Уганда, или минаването край къщата в Кечъм, където той сложил край на живота си. Но по време на пътуването нямаше и ден, в който да не съм мислил за него – този сприхав, самовлюбен, неотстъпчив образ, чието творчество притежава такава способност да вдъхновява.

Не мисля, че с Ърнест Хемингуей щяхме да се разбираме. Не притежавам нужното количество състезателен дух. Не ме интересува дали ще хвана повече риба, дали ще отстрелям повече патици, или ще имам повече съпруги от някой друг. Той не си е падал много по британците и бил казал, че Лондон, мястото, където аз живея, е „прекалено шумен и прекалено нормален“. И комедията никога не е била силната му страна.
Харесва ми да мисля, че допирната ни точка, освен привързаността към кафенетата и баровете и писането за времето, е любовта към приключението. Хемингуей бил от типа хора, които карат нещата да се случват. Той винаги правел планове, ходел на различни места, връщал се и правел още планове, и не само за себе си, но и за всички около него. Било страхотно пътешествие и много малко хора успели да се задържат до края му. И когато животът престанал да бъде приключение, когато вече не можел да се изживява като лидер, когато други хора започнали да правят плановете, той изгубил интерес и се оттеглил, но по начина, по който той искал.