Свръхбоговете

От автора на бестселъра "Пророчествата на Тутанкамон".

Комбинирайки уменията на частен детектив със страстта и дързостта на Индиана Джоунс, Котерел потегля в търсене на истината. Пътуването му го отвежда в Храма на надписите в Паленке - религиозния център на маите. Там той отново посещава гробницата на владетеля Пакал, жреца крал, която беше отворена за пръв път след 1250 години през 1952 г. Котерел изследва отново доказателствата оставени така, както са били намерени в деня на откриването, и намира отговори на загадките и мистериите, обърквали изследователите и учените още при първата им среща с тях. 

Чрез своя собствена методология Котерел декодира посланията в архитектурата, гравюрите, бижутата и стенописите на маите. Изследванията му разкриват за първи път невероятно художествено доказателство, че мъжът в гроба не е обикновен човек. Този владетел на маите е скрил своите знания в съкровищата в гробницата, както и тайно послание до човечеството днес. Този човек е донесъл свръхзнания на своя народ, както Кришна, Буда и Исус донесли изключителни знания на човечеството през вековете. Този човек със своето послание, отнасящо се до смисъла на живота, е един от чудотворците свръхбогове.

Брилянтно разгадаване на удивителната загадка! Морис Котерел дава важен принос в разкриването на тайните и загадките на човечеството.
Греъм Хенкок, автор на "Следите на боговете" 

Откъс от книгата

владетеля Пакал 

Жрецът владетел Пакал е бил почитан от маите като Кецалкоатл, носител на знание, мъдрост, изкуство, календара и всички хубави неща. Кецалкоатл (пернатата змия) е силно застъпен в мексиканската култура преди, по време на и след класическия период на маите в Паленке. Едно от многото му проявления бил богът на вятъра Ехекатл.

Според легендата Ометеотл (първоначалният бог, божествената двойка) създал Ехекатл с дъха си. По късно Ехекатл родил син, "синът на Ехекатл". Накрая бащата (Ехекатл) и синът се слели в едно цяло, великолепната перната змия Кецалкоатл.

Двете неща, с които най-често е свързван Кецалкоатл, са "маската на птица" и разрязаната "раковина", представляваща "украшението на вятъра". Птицата се свързвала с полета и с вятъра. Вятърът на свой ред бил свързван с изпарението на водата от реките, виещи се като змии из джунглата. Оттук и Кецалкоатл бил оприличаван на перната змия, която контролирала вятъра и разделяла небето от земята. Облаците се появили вследствие на изпарение и свързвали Кецалкоатл с Тлалок, бога на дъжда.

Кецалкоатл също така символизирал духа в небесата, а чрез образа на змията - Земята и физическата страна на живота.

Следователно Кецалкоатл въплъщава съвършеното същество от плът и дух и комбинацията от земя (змия), въздух (птица) и вода (облаци).

Кецалкоатл властвал в западния квадрант на небето, докато братята му Яотл, Шиутекутли и Хуицилопохтли (свързан с Тонатиу, бога на Слънцето) били съответно в северния, източния и южния.

"Попол Вух", свещената книга на киче, разказва историята за тези четирима първоначални богове, четиримата Тескатлипоки:  

"Велико беше описанието и повествованието за това как бе образувано цялото небе и земята, как бе образувано и разпределено на четири части, как бе обозначено небето, как бе измерено и бе донесена връвта за измерване и бе опъната по небето и по земята в четирите ъгъла, в четирите краища, както бе речено от Твореца и Образувателя, майката и бащата на живота, на всичко сътворено, онзи, който дава дишането и мисленето, онази, която ражда синовете и дъщерите, онзи, който бди за щастието на народите, щастието на човешкото потекло, мъдрецът, онзи, който размишлява за благодатта на всичко, що съществува на небето, на земята, в езерата и в морето."*

Лицето на владетеля Пакал в гробницата с надписите било покрито със зелена мозаечна маска, съставена от над 200 парченца нефрит, прикрепени към дървена основа, отдавна изгнила. Археолозите положили големи усилия да подредят мозайката, за да реконструират маската в действителни размери. Облещените очи са от миди, обсидиан и вид вулканично стъкло, а в устата било поставено нефритено мънисто (вж. цветна илюстрация 25).

Отначало археолозите се удивлявали на собственото си реставраторско майсторство, което вдъхнало нов живот на тази ценна реликва, притежание на великия някога владетел на маите. И аз се възхищавах от изключителните умения, които явно са били нужни, за да се направят и оригиналът, и реконструкцията. Но когато я разгледах по-задълбочено след декодирането на плочата от Паленке, забелязах странни белези върху маската, които навеждаха на мисълта, че и тя, подобно на плочата от Паленке, може би се преобразява. Опростен дизайн, който дава много изображения, когато се декодира.

Забелязах няколко групи от точки върху маската: три под дясното око, една под лявото и две в областта на дясната вежда. Заподозрях, че това са ориентировъчни маркери, точно като онези, които бях открил върху плочата от Паленке. Използвайки същия метод на декодиране, направих две прозрачни копия на маската, обърнах едното и ги наложих едно върху друго. Както подозирах, изображенията започнаха да се появяват и историята за четиримата Тескатлипоки взе да се разгръща.