Спътник на радикалния мислител

Есетата на Алек Попов са изтъкани от интелектуална ирония, без да губят аналитичната си дълбочина. Обединява ги разкрепостеният, неортодоксален начин, по който авторът се опитва да види света като културен артефакт.

Тогава, в края на 90-те още вярвахме, че цялата шибана история е приключила и оттук насетне ни остава само да догоним спрелия някъде на Кинг Крос влак. Обаче историята не само, че не беше спряла - оказа се, че има много истории, много повече от коловозите на Кинг Крос и в коя, за бога, бяхме ние?!

Вече няма такова място на света, където човек може да отиде и да започне всичко отначало, цялата обитаема суша, е разпределена между държавите: човек може да си купи земя, но не и суверенитет; може да си основе комуна, но не и държава. Ако избягаш от една система, ще се натъкнеш на друга - това е трагедията...

Първите поколения, отхранени с генно модифицирани домати, вече имат право да гласуват. Но нямат памет за вкуса. Можеш да им пробуташ всичко, стига да е опаковано подходящо. Те са идеалният потребител на бъдещото. Българският домат не възпитава потребители. Той има фенове. Хиляди от тях се стичат всяко лято в малката ни слънчева родина, за да вкусят от този еликсир на идентичността...

Докато още има хора, които набиват истински домати, нищо не е загубено.