Мехмед Завоевателя

„Завоевателя“ вплита в себе си две успоредни сюжетни линии: първата – авторът, за да се отдаде на своя исторически роман, се уединява в стара вила край Босфора, където в живота му внезапно нахлува жена, укриваща се от преследванията след военния преврат през 1980 година; втората линия представлява пресъздадената от писателя история на Османската империя през XV век с основен център превземането на Константинопол от Завоевателя.

Труден, но неизбежен се оказва за разказвача изборът между любовната магия и магията на творчеството. Неслучайно Недим Гюрсел избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото осъзнава, че или трябва да се отдаде докрай на романа си, или на любовта си...

♦ ♦ ♦

Недим Гюрсел (р.1951 г.), знаково име в турската литература, от години живее в Париж, преподава в Сорбоната, носител е на многобройни европейски литературни отличия, кавалер е на френския Орден на изкуствата и литературата, на наградата на френския ПЕН-клуб, на Международната литературна награда за балкански писатели „Балканика“, а една от последните му книги – „Рисуван свят“ – е обявена за най-добър чуждестранен роман във Франция. Творбата му „Мехмед Завоевателя“ се радва на десетки преиздания от 1995 г. до днес. По своята структура тя не е типичен исторически роман за Мехмед II Завоевателя. В тъканта му авторът, в духа на постмодернизма, вплита и разказа за неговото създаване, което превръща произведението му в класически вариант на познатия жанр „роман в романа“.