Бялата богиня

Имате уникалната възможност да се срещнете с една наистина необичайна, зашеметяваща и завладяваща творба

Робърт Грейвс - вдъхновеният поет и неуморен търсач - ще ви поведе през лабиринта на средиземноморските (египетски, юдейски, елински и италийски) митове, за да ви покаже не само общите им корени с келтските сказания и германо-скандинавските саги, а оттам и с цялата западноевропейска литература, но и нещо далеч по-важно за него самия - начина, по който се е зародила истинската Поезия.

Въпросните общи корени намират най-нагледно олицетворение в Бялата богиня на Раждането, Любовта и Смъртта, чиито "ипостаси" съвпадат с лунните фази, а многобройните й превъплъщения се срещат във всички европейски и близкоизточни фолклорни традиции.

"Богинята е прелестна, стройна жена с орлов нос, мъртвешки бледо лице, устни алени като плодовете на самодивско дърво, пронизващо син взор и дълга руса коса, но това не й пречи да се превръща когато си поиска в свиня, кобила, кучка, лисица, ослица, невестулка, змия, сова, вълчица, тигрица, русалка или пък отблъскващо стара вещица.

Известна е под безброй имена и прозвища. В разказите за призраци тя често се появява и като "Бялата дама", а в древните религии на Европа (от Британските острови до Кавказ) са я наричали "Бялата богиня". Не се сещам за нито един истински поет, от Омир насам, който да не е описал обстойно своята среща с Нея.

Би могло да се каже, че проверката на поетическото въображение се състои именно в това доколко точно е описанието на Бялата богиня, както и на острова, чиято владетелка е тя.

Когато човек пише или чете истинска поезия, косите му се изправят, очите му плувват в сълзи, гърлото му пресъхва, кожата му настръхва, а по гърба му преминават ледени тръпки, и причината е тази, че истинската поезия по дефиниция се явява призоваване на Бялата богиня, Музата, Майката на всички живи твари, атавистичната и неустоима мощ на ужаса и похотта - женският паяк, царицата на кошера, чиято прегръдка е смъртоносна..."

Определяна като една от най-великите (или поне най-интересни) книги на ХХ в., "Бялата богиня" се появява за първи път през 1948 г., за да бъде неколкократно допълвана и разширявана от своя автор. Настоящият превод е направен по последното (четвърто) издание от 1997 г., което представя и окончателния вариант на книгата.

Читателят навярно ще открие сходства с трудовете на Джеймс Фрейзър и Маргарет Мъри, но Грейвс не просто доразвива идеите им, а и полемизира с тях.

Стиховете в книгата са претворени от Кристин Димитрова, а останалото е дело на Юлиян Антонов.