Политиката на нас самите

Критиката на Властта и Властта на критиката
интервю на ина димитроВа с Ейми Алън

И.Д.: Как бихте дефинирали основните предизвикателства пред
критическата теория днес? Още от Вашата първа книга изследва-
нията Ви са съсредоточени върху преосмисляне на проблемите на
властта и субекта. В какъв смисъл те са ключови за съвременната
критическа теория? Бихте ли описали Вашия собствен проект и
неговите основни залози в разкриването на връзката между власт
и субект?
E.А.: Днес критическата теория се сблъсква с редица значими пре-
дизвикателства. В теоретична перспектива съществува предизви-
кателството да се разработи нормативен и философски проект за
критическа теория, чувствителен към критическите перспективи,
появили се в рамките на няколко различни полета: феминистката
теория, куиър изследванията, постколониалната теория, психо-
анализата и постструктурализма. Те по различен начин отправят
предизвикателство към твърде силното изискване за морално-по-
литически универсализъм и трансцендиращи контекста претенции
за валидност, което присъства например в проекта на Юрген Ха-
бермас. Въпреки че тези общи теоретични линии очевидно обхва-
щат множество и понякога несъизмерими гледни точки, при това
до такава степен, че е опасно да се говори за тях едновременно, все
пак аз мисля, че е уместно да се настоява, че общата нишка, пре-
минаваща през тези дискусии, е въпросът за властта и връзката му
с понятия като разум, автономия, рационален субект, действеност
(agency), себе си и т.н. Затова сериозното ангажиране с тези теоретични подходи налага критическата теория да разгърне един по-
комплексен и по-усъвършенстван анализ на властта и на тази ос-
нова да преосмисли схващанията за субективност, за автономия и
дори за разум.
От практико-политическа позиция предизвикателството е да се
въвлечем в несекващия процес на онова, което Маркс нарече „само-
проясняване на борбите и копнежите на епохата“. Този тип разби-
ране за критическия проект го обвързва – но не безкритично! – със
социалните и политическите борби срещу отношенията на господ-
ство или несправедливост. Очевидно, според мен, феминистките,
куиър или расовите движения за справедливост са пример за част
от най-важните борби и копнежи на нашата епоха – въпреки че ка-
тегорично не бих претендирала това да е изчерпателен списък. Но
за всяко от тези движения отношенията между субординацията по
пол, раса или сексуална ориентация и конструирането и поддържа-
нето на съответната полова, расова или сексуална идентичност е
изключително важно. Така анализът на отношението между власт-
та и субекта е същностна част от сегашния критически проект по
само-проясняване на борбите и копнежите на епохата.
Бих казала, че собствените ми изследвания до този момент са
мотивирани от тези две предизвикателства: теоретичното, състо-
ящо се в разгръщането на нормативно-философска версия на кри-
тическата теория, която отговаря на критическите перспективи
на феминистката теория, куиър изследванията, постколониалната
теория, психоанализата и постструктурализма (и в частност ана-
лизите на властта, предложени от Фуко), и свързаното с това прак-
тико-политическо предизвикателство, изискващо от нас проясня-
ване на централните борби и копнежи на епохата ни, включително
феминистките борби. Но не бих настоявала, че това са единстве-
ните или дори най-важните предизвикателства пред критическата
теория днес. Бих казала само, че става дума за един особено важен
набор от проблеми, които съм се опитала да изясня в моите из-
следвания.