Абажурът

Малцина са онези деца, расли след края на Втората световна война, които някога ще забравят ужасяващите разкази как нацистки лекари от концлагерите са отстранявали кожата на затворници, за да правят абажури за лампи

В книгата "Абажурът" известният журналист Марк Джейкъбсън разказва как самият той се сдобива с такъв ужасяващ предмет и как се отправя на едно пътешествие в търсене на произхода и на по-висшето значение на тази икона на ужаса.

Впечатляващото историческо, нравствено и философско пътуване на Джейкъбсън към недалечното минало и към собствената му душевност започва с опустошения от урагана "Катрина" град Ню Орлиънс. Броени месеци след бурята, докато най-романтичният град на Америка още лежи в руини, един стар приятел на автора на име Скип Хендерсън закупува при разпродажба старинна лампа с доста особен на вид абажур.

Когато запитва от каква материя е направен абажурът, покритият със затворнически татуировки продавач му отговаря: "Правили са я от кожата на евреи." Цената е 35 долара. Няколко дена по-късно Хендерсън изпраща лампата на Джейкъбсън с думите: "Ти си журналистът. Ти проучи какво е това." Едва ли това наистина е човешка кожа, смята той. Но се оказва тъкмо така. Доказва го ДНК анализ.

Това откритие изпраща Джейкъбсън на другия край на света - до мемориала "Яд ва-Шем" в Йерусалим и до концлагера "Бухенвалд" в Германия, където според слуховете навремето са се правели такива лампи по поръчка на прословутата "кучка на Бухенвалд" Илзе Кох. От детските си години в Куинс през петдесетте Джейкъбсън е слушал разкази за тези абажури от човешка кожа и ги е възприемал като най-злокобния символ за жестокостта на нацистите.

Сега в собствената си къща той разполага с такъв предмет, както и с ДНК анализ за потвърждение. И почти всичко, което ще открие по пътя си, ще бъде изпълнено с противоречия, със загадки, с легенди и с подвеждащи разкази.

С поредица интервюта със съдебни лекари, с известни изследователи (и отрицатели) на Холокоста, с жертви и освободители на "Бухенвалд", както и с обикновени крадци и ченгета от Ню Орлиънс, Джейкъбсън постепенно успява да види абажура като призрачен осветител на собственото му битие като евреин, както и да обхване какво точно е значението на всичко това в контекста на цялостната човешка отговорност.

Един въпрос се надига все повече през неговото пътешествие. Какво да прави с този абажур, с това мъчително нещо, което навремето е било някой? Дилемата определено е тежка. Веднъж щом абажур от човешка кожа проникне в живота ви, е много, много трудно да го забравите.

Трябва да призная. Никога не бях очаквал, че някаква доминиканска врачка, работеща в мазе из предградията на Юниън Сити, щата Ню Джърси, ще има какво да ми каже за нощна лампа с абажур от човешка кожа, направена в нацистки концлагер. Ала ето че сега седях срещу доня Архентина - едра жена с голяма церемониална шапка на главата и две пури в двете ъгълчета на устата. Мой познат, доста суеверен човек, ми бе препоръчал оракула. Ако тази лампа действително е била направена от човешка кожа, уверяваше ме той, най-вероятно „духът“ на човека щеше още да присъства в нея. В такъв случай доня Архентина евентуално можеше да установи контакт и така да хвърли малко светлина върху нейните тайни.

В посещението ми имаше и известна доза безсилие - или по-точно притеснение, което се натрупваше от мига, когато се бях сдобил с нощната лампа. Мой познат я беше закупил от разпродажба в Ню Орлиънс непосредствено след урагана „Катрина“. По-късно ДНК тестове бяха доказали, че е произведена от кожата на човешко същество. Дълги, дълги месеци бях прекарал в опити да установя естеството на този абажур, на неговия произход, на значението му. Търсене, което ме беше отвело до различни кътчета по лицето на Земята. Ето защо сега бях напълно готов, ако не и особено въодушевен, да измина с колата тези петнайсетина километра от дома ми в Бруклин през тунела „Линкълн“ до испаноговорящото градче Юниън Сити, за да чуя какво има да ми каже гледачката.

Доня Архентина обясни, че се е научила на изкуството да контактува с мъртъвци от майка си, чийто портрет висеше на стената зад двуметрова пластика на светата Дева. Началото на сеанса вещаеше хубави неща. Едва-що бе извадила лампиона от кашона му, тя възкликна:

- О! Те го убиват!

♦  ♦  ♦

Марк Джейкъбсън е сътрудник и редактор към списание Ню Йорк. През своята трийсет и пет годишна журналистическа кариера той е публикувал материали във Вилидж Войс, Нешънъл Джиографик, Ролинг Стоун, Ескуайър, Ню Йорк Таймс Мегъзин, както и редица други статии.

Автор е на книгите 12 000 мили в последния момент: Как едно почти нефункционално семейство обиколи глобуса, Тийнейджърът хипстър в съвременния свят, Американски чудовища, Как КГБ забраниха документалното четене, наред с романите Годжиро и Всеки и никой.

Негови публикации в списания са в основата на филма Американски гангстер и на телевизионния сериал Такси. Живее в Бруклин.