Ада

„Изведнъж забелязах как Ада вдигна ръце и ги прокара по тила си. Когато разбрах, че иска да разхлаби възела на кърпата си, почувствах, че сякаш нещо потъва в мен и трябваше да преглътна. Не се осмелявах да кажа каквото и да било: единственото, което можех да направя, беше да я гледам. Докато развързваше възела, тя наведе глава към гърдите си, но щом махна кърпата, вдигна очи и ме изгледа почти с ожесточение.“

Годината е 1955. Младият Паул заминава за едно малко селище далеч на север, където ще работи като учител една година. Ада е чистачка в училището и майка на едно от децата в класа на Паул. Лицето ѝ е обезобразено от огромно родилно петно и затова тя винаги носи кърпа. Тя е много по-възрастна от Паул, но въпреки това двамата установяват тайна връзка помежду си. Вълнуващ роман, класическа любовна история за трудностите на една двойка, за съдбата и природата, за външната и вътрешната красота, за отчаянието и срама.

„Од Клипенвог още веднъж доказва удивителната си способност да обрисува персонажите задълбочено и достоверно – и то с език, който може да се определи като изящен. Истинска радост е страница след страница просто да се наслаждаваш на езика – в допълнение към това, че се разказва интересна история, която в своята цялост непременно ще заплени читателя дълбоко.“

„Од Клипенвог оставя повествованието да се развива бавно и многопланово... Същевременно той притежава способността да увлече читателя така, че да не може да остави книгата. Езикът – както винаги – е обработен. Не на последно място Клипенвог е майстор в предаването на промените в настроението и малките подробности, които тласкат разказа напред... Лофотенските острови са възпитали писател, който заслужава широка читателска аудитория.“