Акварел. Стихове

„Ще дойда като топъл южен вятър след дълга и студена зима!
Ще бъда ласка, песен недопята, омайна и неповторима!...”

Ттова са първите стихове от едно нежно, лирично стихотворение, зад които стои не друг, а известният в цял свят свещеник, треньор по бокс, носител на националната награда „Дух на добродетелност“ и титлата „Личност на годината“ - председателят на катедралния благоевградски храм „Въведение Богородично“ Андон Шавулев.

Неочакваният талант на поп Дончо, за когото преди време световният информационен лидер „Ройтерс“ пусна специален фоторазказ, бе разкрит от дъщеричката му Юлия. Девойката събрала стиховете на татко си от младежките му години, влязла в завера с приятеля му - издателя Румен Леонидов, и двамата издали стихосбирка на отеца под заглавие „Акварел“, без авторът да си има и хал хабер каква невероятна изненада му готвят двамата. Юлето нарисувала като подарък за татко си и корицата на книжката, в която са събрани 28 неочаквано добри и вълнуващи стихотворения.

„Настоящата книжка е подарък за баща ми от семейството му. Тук са събрани повечето стихове, които е писал, когато е бил млад. Обичаме те!“, пише инициаторката за невероятната изненада Юлия Шавулева.

„Появата на този скромен по обем сборник има една- единствена цел - всеки, който обича чистотата като духовна хигиена, да проследи движението на обичния от нас Андон Шавулев към билото на зрелостта“, добавил е в предговора Леонидов.

Стиховете на отец Дончо на пръв поглед по никакъв начин не се връзват с мъжествения спорт, на който той тренира децата от местното сиропиталище и възпитаниците на Американския университет. По-внимателният прочит на словесните му акварели обаче показва как той постепенно е насочвал към Бога любопитния си житейски път, включващ интереса му към бокса, датиращ от периода на средното му образование в Дупница, желанието му да стане моряк, работата му като докер във Варна, след като не го одобряват заради неблагонадеждното му семейство, и накрая - съчетаването на любимия спорт с вярата.

Сред стиховете на поп Дончо има посветени на нигерийския боксьор Дик Тайгър, световен шампион средна категория, починал на 40-годишна възраст от туберколоза като пазач на музей в Ню Йорк. Разговор с Дали /„Излъгал съм се, Салвадор! Ти също! Само че аз разбрах това, а ти не си!“/, Балада за Джон без Йоко /„Далеч или близо е краят ни, Джон? Далеч или близо е древното райско начало?“/, стихове, посветени на природата на Мелнишкия край, където е роден отецът, Пирин през зимата и др.