Алексис Зорбас

Алексис Зорбас е най-известният герой в гръцката художествена литература, а книгата за приключенията му - най-превежданата. Казандзакис започва да пише "Алексис Зорбас" през август 1941 г. и завършва през 1943 г. Скоро след това идват и първите предложенията за превеждането на романа на чужди езици.

Книгата става бестселър в Швеция и започват преговори за публикуването ѝ в Германия. През 1953 г. е издадена и в Норвегия. През 1954 г. получава наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. Едва десетина години след появата си тя вече е издадена в Англия, САЩ, Аржентина, Бразилия, Франция, Германия, Югославия, Дания, Швейцария, Италия, Израел, Норвегия, Швеция, Холандия и други.

Прототипът на Алексис Зорбас е реално съществуващ човек, който писателят среща в Атон през 1914 г. Името му е Йоргос Зорбас. Роден е в малко селце в планината Олимп. През 1917 г. Казандзакис и Зорбас заминават за Мани в Пелопонес, където до 1918 г. се опитват да разработват лигнитна мина. Това начинание се оказва неуспешно, но съвсем скоро е превъплътено в световноизвестния роман. Запознанството на Никос с този мъж се оказва решаващо, защото Зорбас оставя върху писателя огромен отпечатък. Казандзакис признава, че неговият приятел Зорбас е един от хората, които са му повлияли в най-голяма степен в живота, наред с Омир, Буда, Ницше, Бергсон. "Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта" - споделя авторът.

През 1964 г. романът е филмиран под името "Зорба Гъркът" и Никос Казандзакис получава световна известност. Режисьор е Михалис Какоянис. Великолепна роля в този филм прави носителят на две награди "Оскар" Антъни Куин. Той пресъздава по невероятен начин колоритния персонаж на Алексис Зорбас. А класическото изпълнение на традиционния гръцки танц - сиртакито на Зорбас - се превръща в емблематичен израз на щастие и мъжество.

Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка; ала аз, и в това се състои моето достойнство, началство, съм захвърлил отдавна спирачката си, защото не ме плашат мен карамболите; карамболи наричаме ние, работниците, дерайлирането.

Да пукна, ако обръщам внимание на карамболите, които правя; ден и нощ препускам с пълна пара, правя си кефа, па макар и да се пребия и да стана на парчета. Какво губя? Нищо. Та нима, ако карам умната, няма пак да се пребия?! Ще се пребия. Тогава - огън бий!

♦  ♦  ♦

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя.

Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 -1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата "Св.Мина" в Ираклион.