Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Асамтой

Асамтой

Друга проза  / 

В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN000032

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Асамтой

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 156
  • Препоръчано: Аз чета
  • Година: 2013
  • Преводач: Милена Варзоновцева
  • Националност: Израелска
  • Вид: Разкази, Сборник
  • Език: Български
  • ISBN: 9789544918996
  • Жанрове: Съвременни

В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете. Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка.

 

Асамтой (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като "Аз съм той") излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият разказ "Шишко", е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е "Говорящата риба". Героят си поръчва "говоряща риба" от менюто и вместо да я изяде, провежда екзистенциална беседа с нея: "Ето това отличава писателя – казва Керет, – той не ползва нещата, а предпочита да ги разговори". В интервю Керет обяснява: "Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба".

 

Асамтой съдържа 34 от най-добрите разговори с нещата на израелския писател, както и предговор, рисуван автограф и няколко препоръки наместо послеслов – специално за българското издание.

 

"Керет е карнавален, изобретателен, изключително интересен автор, който се държи далеч от откровено политическия подход на своите литературни предшественици, за да може да сондира на спокойствие сложността на индивидуалния опит... В само една или две страници Керет е способен да преобърне света – по-скоро като Уди Алън, отколкото като Лев Толстой."

Public Radio International (The World)

Етгар Керет

Роден е на 20 август 1967 г. в Рамат Ган, Израел. Живее в Тел Авив със съпругата си Шира и сина и м Лев. преподава творческо писане в университета „Бен Гурион”. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, „безтегловността на писането“, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в медии по целия свят. Има множество международни отличия и е Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция. През 2007 печели Златна камера от Кан (2007) за филма Медузи, който прави заедно със съпругата си. Първата среща на българските читатели с него е сборникът Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010), с който ИК „Жанет-45“ стартира поредицата „Кратки разкази завинаги”. Следват Момичето на хладилника (2011), Асамтой (2013) и Изведнъж на вратата се чука (2014). Всяка следваща книга му носи нови почитатели. В интервю за излизането на Седем добри години в Мексико той споделя: „Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб…”. 

Ревю от Аз чета

Аз чета

И така, след продължилото няколко месеца бавно и противоречиво четене на три много странни сборника с разкази, стигнах до следното заключение.

Етгар Керет е страхотен.

Израелският писател не пише така, че да се влюбиш в него до уши и да заспиваш с книгата му под възглавницата си, но пък за сметка на това е напълно самобитен и да идентифицираш нещо, излязло изпод неговото перо, не би било никак трудна задача, въпреки огромното разнообразие на идеи и фантазии, вложено в писанията му. „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог” те грабва с оригиналност, „Момичето на хладилника” те подлага на изпитание с шантавите си излияния, а „Асамтой” е онзи момент във връзката, в който вече си опознал странностите на отсрещната страна, примирил си се с това, че никога няма да разбереш съвсем какво се случва там вътре, но вече си абсолютно убеден, че искаш да витаеш в тази друга реалност, пък каквото ще да става.

Разказите на Керет са като странните мисли, които те връхлитат късно нощем. Няма смисъл да ви разкривам каквито и да било сюжети – извадени от контекста, героите в „Асамтой” нямат смисъл. На страниците на сборника обаче те са плътни, преминават от обикновеното към невероятното със завидна лекота и за няколко мига от живота ти те освобождават от дразнещата нужда да задаваш въпроси. Блаженство.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Асамтой

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран