Атанас Буров. Живот за България (твърди корици)

Името на Атанас Димитров Буров се откроява сред политическия и стопанския елит на България през първата половина на ХХ век. Той е високообразован. Присъствието му в обществения живот е респектиращо. Съвременниците му го припознават като идеолог на българската буржоазия. Приносът му в държавното строителство и в регулативните механизми на уредба на обществените отношения още приживе привлича вниманието към него както у нас, така и в чужбина. През 1939 г. Франция го удостоява с най-високото си отличие „Командор на Почетния легион“.

През периода 1944 – 1989 г. се прави всичко името на Атанас Буров да бъде покрито със забрава. Не се получава. Буров присъства и вълнува народната памет. Това налага името му да се появи в историческата летопис и учебници, за да бъде оклеветен като реакционен буржоазен политик, царедворец и монархофашист, едва ли не отговорен за всички сполетели страната ни беди.

Промяната от края на 1989 г. не допринася съществено за обективното представяне на събития и имена от нашата история, поне не веднага. Демокрацията не е съвършена, но както казва Буров, тя „сама себе си лекува”. В процеса на нейното развитие и усъвършенствуване наслоенията от фриволни оценки върху паметта му се изчистват. Името му, макар и не веднага, отново е пример за достоен, изпълнен с градивна дейност живот.

Книгата „Атанас Буров. Живот за България“ изчиства наслоенията от клевети и връща на Буров името на честен и предан на родината си гражданин. Интересът към неговия живот, дейност и творчество непрекъснато нараства. Името му присъства в литературата, киното и медийното пространство. През ноември 1992 г. в София е учредена Фондация „Атанас Буров“. 

Неговото име носеха училища със специализиран профил във Варна и Панагюрище, а понастоящем – професионални гимназии по икономика в Горна Оряховица, Хасково и Силистра. В Градската градина в София е издигнат паметник на Атанас Буров и централен площад с барелеф на Ат. Буров носи неговото име. Площад в Горна Оряховица също носи името на Ат. Буров.

Създаването на книгата е резултат от продължителна и значителна по обем събирателска и изследователска работа. Използвана е научна и мемоарна литература, както и всички известни източници за Буров и за епохата, в която е живял. На първо място са изявите му като народен представител, отразени в Стенографските дневници на Народното събрание от 1911 до 1934 г.; изявите му като общественик и държавник – речи, сказки, изнесени пред масови събрания и партийни форуми, публикувани в отделни книжки и в пресата; речи и участие в работата на Обществото на народите (ОН), отразени в пресата; всичко, написано от Буров и за него в периодичния печат, на първо място във в. „Мир”, за периода 1910 – 1945 г. Фактологията в книгата е основана изцяло върху архивен материал: архивни фондове в Централния държавен архив (ЦДА), Българския исторически архив (БИА), Архив на министерството на вътрешните работи (АМВР), Архив на Министерството на външните работи, Централен партиен архив (ЦПА), Държавен архив (ДА) – Габрово, ДА – Велико Търново, ДА – Русе. Включен е нов изворов материал след постъпването в ЦДА на личния архив на цар Фердинанд и след разсекретяването на архивни фондове и на архивни единици в ЦПА и в АМВР – лични, следствени и разузнавателни дела за Ат, Буров, а също така и за лица, с които се е срещал и общувал.‌