Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Друга проза  / 

„Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници.“ – Кайл Смит, Observer

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN000023

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 05.12

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 200
  • Препоръчано: Аз чета
  • Език: Български
  • ISBN: 9789544916459
  • Жанрове: Сборници

Етгар Керет, най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници, пише разкази – пет сборника за последните 18 години (публикувани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др.), преиздавани многократно в Израел, превеждани в различни рекомпилации на над 30 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Керет преподава в университета "Бен Гурион", събира международни отличия и критики, живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой, пък и на иврит това значи сърце") и жена си Шира Гефен (с нея през 2007 г. спечелиха в Кан "Златна камера" за дебютен пълнометражен филм с техния "Медуза").

 

В "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга на Етгар Керет на български, са включени дебютният му ("Тръби", 1992) и третият му сборник с разкази ("Щастливите лагерници на Кнелер", 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер", която е и най-дългото произведение на автора, е в основата на пълнометражния филм Wristcutters (2006) на режисьора Горан Дукич, както и на култовия комикс "Пицария Камикадзе".

 

"Блестящ писател...напълно различен от всичко, което познавам. Гласът на следващото поколение." - Салман Рушди

Етгар Керет

Роден е на 20 август 1967 г. в Рамат Ган, Израел. Живее в Тел Авив със съпругата си Шира и сина и м Лев. преподава творческо писане в университета „Бен Гурион”. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, „безтегловността на писането“, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в медии по целия свят. Има множество международни отличия и е Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция. През 2007 печели Златна камера от Кан (2007) за филма Медузи, който прави заедно със съпругата си. Първата среща на българските читатели с него е сборникът Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010), с който ИК „Жанет-45“ стартира поредицата „Кратки разкази завинаги”. Следват Момичето на хладилника (2011), Асамтой (2013) и Изведнъж на вратата се чука (2014). Всяка следваща книга му носи нови почитатели. В интервю за излизането на Седем добри години в Мексико той споделя: „Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб…”. 

Ревюта на наши потребители за Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран