Аз и майор Блюхер

Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят.

Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от живота се получават тогава, когато човек не потиска творческите си пориви.

От мислите, събрани в книгата, разбираме, че дори и неуспехите обогатяват опита и повишават психическата ни устойчивост, затова нищо не е загубено, докато сами не се откажем и не пожелаем другото. Срещата с текстовете на Васил Пармаков ще ни наведе на размисли и ще ни подтикне към промени. Книгата е подходяща за всички, свързана е с нашето душевно състояние, с креативността ни, затова въоръжете се и вие с нонконформизма на Васил Пармаков и я прочетете.