Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити. 90-те години на XIX век (Просвета)

Тази книга е пръв опит за интердисциплинарно съчетаване на литературоведския и психоаналитичния подход към българската литература за деца от класическия ѝ период. Психоаналитичният и психодраматичен прочит на класическата българска литература за деца доказва, че с голяма доза убеденост можем да кажем: „детската“ литература нито е само детска, нито е само за деца.

Този подход дава шанс българската литература за деца да бъде изведена в извънканонична среда и да добие друга изразителност и значения. Защото всяка творба за деца всъщност е сценична игрова постановка, една психодраматична винетка или разгърната психодрама. Този подход ни прави свидетели на едно сценично и образно възприемане и разбиране на творбата, което надхвърля винаги недостигащия за изразяване на чувствата език.

Психоаналитичният подход развива и така необходимата емоционална интелигентност и емпатия. Книгата е адресирана към всеки, който още пази в сърцето си детето, което е бил.

Книгата на Росица Чернокожева е не само провокативен, но и талантлив опит да се чете литературата за деца през изследователската призма на психоанализата и психодрамата. Деликатно, но и проникновено, авторката анализира сложния емоционален свят на детето, изпълнен с фантазии, спомени, сънища. Написана с лекота и вдъхновение, книгата със сигурност ще предизвика вниманието на широк кръг от читатели, защото чрез класически литературни текстове поставя важни екзистенциални въпроси – за травмите и табутата на детството. И в същото време, извеждайки от дълбоката сянка на канона забравени или напълно непознати творби на българската литература за деца, тя носи ценно литературноисторическо познание.

Доц. д-р Елка Трайкова

Текстът на Росица Чернокожева развенчава „мита“ за чистия детски образ (белег на иконографично мислене), лишен от конфликти, страсти, сексуалност и агресия и ни въвежда в плътността и богатството на детските преживявания (сънища, желания, игри, хумор, креативност, спонтанност, фантазия и др.). Умелият терапевтичен прочит улавя и оживява тези феномени в разгледаните литературни текстове. В традицията на Братя Грим авторът настоява, че това, което въздейства върху детето, е самата поезия, която разбужда детската фантазия и способността за въображение, а не сдъвканите поучителни теории.

Златко Теохаров, психодрама-терапевт, групов психоаналитик