Български фрески: Празник на корена

„Български фрески: Празник на корена“ е книга посветена на фреските от Софийската Света гора, свързани с делото на духовния пастир на Дълбокото Възраждане - свети Пимен Зографски. 

Изданието съдържа 125 фотографии от 26 манастира, съпътствани с десет християнски есета. Резултат е от едно поклонничество до 140 манастира суникална документална стойност на стенописи от XIV-XIX век. По думите на големия изследовател на иконописта, Павел Евдокимов, българската иконография, сравнена с тази на останалите православни народи, е най-силно пропита от „трагичното влияние на Сирия заедно със семитското измерение на Православието". 

„За духовното трябва да станеш „крадец“ и да използваш по възможност всеки момент“, казва старецът Йероним, и като че ли тези негови думи се вписват най-отчетливо в контекста на настоящите християнски есета. Книгата е резултат от поклонничество до 140 български манастира, които посетихме със семейството ми в периода 2006 – 2012 година, и за връхна точка на което смятам срещата ни и приятелството с архимандрит Назарий, дядо Назарий, както го знаят всички, игумен на Кокалянския манастир тогава, и запознаването ни с уникалните фрески на Сеславския манастир. В който се влюбих завинаги.

…

От дядо Назарий приех едва забележимия кръстен знак като щит, към който прибягваш преди всяко начинание, от единствената фреска за софийската Мала Света гора – „Проклинане на смоковницата“, научих, че Абсолютното Благо и Добро – Христос, дори когато проклина, всъщност благославя. И от ръцете Му вместо устреляване изхожда светлина.От Евдокимов разбрах, че фреските са вид йероглифи. А самите те ме научиха на това, което и Достоевски пише до своя близка: „Когато бях заточен в Сибир като революционер, създадох едно приятелство, и то такова приятелство и любов намерих в приятеля си, и така го обикнах и продължавам да го обичам, че не е възможно да се опише, така че даже истината да се намира извън моя приятел и приятелят ми да е извън истината, ще предпочета да остана с приятеля си, отколкото с истината“. Приятелят му бил Иисус Христос.

Българските фрески са пропити именно с тази любов към Приятеля Христос. И макар книгата да носи заглавието „Празник на корена“, което богословски се отнася към Богородица и по-специално към празника Благовещение, в случая то е приело едно по-широко значение – на Спасителя, на православието като корен на българския народ, благодарение на който е оцелял през вековете, на неговото Дърво на живота.

♦  ♦  ♦

Цветанка Еленкова е поет, есеист и преводач. Има издадени четири стихосбирки и книга с есета за Балканите. Две от книгите ѝ са излизали във Великобритания и САЩ: „Седмият жест“ и „Изкривяване“. Редактор е на антологията: На края на света: Съвременна поезия от България за английското издателство Шиърсмън Буукс. Нейните интереси са трайно свързани с православието, иконописта и исихазма.