Балканите и Балканската война

Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия.

Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия - точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи.

Малките балкански държави, с население от 3 до 5 милиона души, разбира се, не могат самостоятелно да се опълчат на Турция и са принудени да търсят помощта на големите европейски държави; самите те обаче отдавна имат апетити към наследството на Османската империя.

Трети основен момент на Балканския въпрос са отношенията между балканските държави. Именно тези отношения и тяхното развитие в значителна степен се определят от европейските държави, за да постигнат своите цели на Балканския полуостров; с други думи, те използват балканските държави като оръдие за налагането на своите интереси.

Преплитането на тези три линии образува изключително сложното кълбо от противоречия, които изглеждат съвършено неразрешими. Един от опитите за тяхното разрешаване са Балканските войни през 1912 и 1913 г.

Книгата "Балканите и Балканската война" на Лев Троцки представя на читателите автентичен и непредубеден поглед към историята на полуострова. В нея е събрана кореспонденцията му за различни руски вестници в периода 1908 - 1913 г., в която той разкрива ужасите на войната. Троцки безпристрастно представя политическата обстановка в отделните балкански държави, мрежата от национални и териториални противоречия, жестокостите на войната.

Без да взима страна, военният кореспондент показва ужасите на войната и жестокостите, извършени от всяка от воюващите страни, страданията на бежанците, националистически страсти на Балканите, превръщащо ги според думите на автора в същинска "кутия на Пандора". Книгата представя трезв поглед върху сложната и изпълнена с противоречия история на Балканите в началото на миналия век.

Аналитичните текстове на Троцки са ценен исторически извор, който предлага интересна гледна точка върху един от преломните исторически периоди за Балканите. Книгата условно може да бъде разделена на две части.

Първата включва статии на автора, писани в периода 1908 - 1912 г., и дава на читателите обща представа за Балканския въпрос. Втората част обхваща периода на двете Балкански войни, 1912 - 1913 г., когато Троцки е военен кореспондент на няколко руски вестника.
 

♦  ♦  ♦

Лейба Давидович Бронщайн е роден през 1879 г. По-известен като Лев Троцки, той е един от идеолозите на теорията за перманентната революция и един от водачите на първата руска ревюлюция през 1905 г. Живее дълги години в емиграция, през 1917 г. се завръща в Русия и заедно с Ленин е ръководител на Октомврийската революция.

След победата е народен комисар на външните работи в първото болшевишко правителство, а по-късно и военен министър. Троцки е смятан за основател на прословутата Червена армия, която превръща в организирана войска, а след смъртта на Ленин е и конкурент на Сталин за ръководния пост на партията. Впоследствие е отстранен от ЦК на ВКП(б) и е принуден да напусне страната.

Живее в Турция, Франция, Норвегия, а след 1936 г. - в Мексико. По заповед на Сталин през 1940 г. Троцки е убит в дома си в Койоакан, Мексико, от испанец, агент на съветските тайни служби.