Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Без упойка

Без упойка

Друга проза  / 

Сборник разкази, показващ грозната страна на живота. Истории за нещата, за които не искаме да говорим и от които извършаме очи. Но те съществуват и някои трябва да ги разкаже. Този някой е Надежда Дерменджиева.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN000530

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 09.12

Без упойка

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 146
  • Общи: От български автор
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета

Сборник разкази. 


Харесва ми категоричността й, плътта на думите, тяхното безсрамие да казват истински неща наум и на глас, гневът, който агресира до нежност, остротата.
Силвия Чолева

Очевидно е, че за онези, които очакват от прозата да носи и утопична красота, поне малко светлина, тези разкази ще изглеждат на места ужасяващи.
Йордан Ефтимов

Тя вижда и осезава тукашното общество като постоянен скандал, постоянна криза и упадък. Кой би я обвинил? Какво знаем ние за живота на младите? Нека дадем шанс да ни го съобщят. 
Ани Илков

 

♦  ♦  ♦ 

Надежда Дерменджиева (1985) е родена в София. Завършила е новогръцка филология и магистратура по творческо писане в Софийския университет. Пише поезия и проза.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Литературата има и задължение да показва грозното лице на живота. В съвремието тя до голяма степен е абдикирала от това, но все пак се появяват книги, които не флиртуват с читателите, не ги забавляват, не служат за убиване на времето. “Без упойка” на Надежда Дерменджиева е дебютен сборник, за който е трудно да се пише и говори. Буцата, заседнала отвътре след прочита, вече близо месец не ще да се стопи. Младо момиче с безспорен талант да пише, Надежда е избрала да поеме по трънливия път, в края на който няма Голгота (но и безсмъртие), няма катарзис, няма прошка, облекчение, възможност за продължаване напред. Тя пише за задънените улици, в които често животът захвърля жертвите си.

Стъпка напред в пропастта – историите са истински, дори олекотени от крайности, по думите на авторката. Тя е имала досег именно с това грозно лице на живота, където всички възвишени приказки ала Горки не струват пукната пара. Разказите, сбрани в “Без упойка”, обрисуват насилието в толкова различните му форми, чудовищните неща, на които хората са способни, дори и спрямо близките си, низостта и жестокостта, далеч по-чест спътник на човешкото от възвишените и идеалистични пориви. Човек за човека е човек – това е по-смислената формулировка, защото вълците, при цялата си инстинктивна природа, не са толкова коварни.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Голямата тема на книгата е реалността на XXI век – онази, за която тайно четем в криминалните хроники, а после се опитваме да забравим. Образите тук не са типичните романови герои и е трудно да ги разделиш на добри и лоши. Те като че ли се сливат в един общ съвкупен образ на изначалната жертва. На някои от жертвите съчувстваш, а други намразваш и се опитваш да забравиш, за да не те преследват, когато си легнеш.

„Без упойка” не е лека книга. Разказите вътре често са кървави и насинени. Героите им пребиват, а после плачат; милват, а после изнасилват. Те са онези тъмни образи, за които нервно се оглеждаме, когато се прибираме сами късно вечер, без да си даваме сметка, че може да живеят в собствения ни дом. Те са двулични по начин, от който те побиват тръпки. Винаги се смеят искрено, но никога не знаеш какво се крие зад усмивката им. Те са едновременно плашещи и уплашени, насилници и жертви на своето време. Но са истински.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Без упойка

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран