Безименна лунна соната

‌Действието на романа „Безименна лунна соната” се развива в Австрия в началото на деветнайсети век и разкрива необикновената съдба на създаването на един от най-известните шедьоври на Бетховен успоредно с неуспешните медицински изследвания, на които е подложен композиторът в Хайлигенщат поради увредения си слух. 

Изпаднал в мизантропия, ексцентричност и лудост, Бетховен си спомня за интимните си срещи с омъжената благородничка Антония Брентано и седемнадесетгодишната си ученичка, графиня Жулиета Гуичарди. Първата получава в неговите писма названието „Безсмъртна любима”, а на втората посвещава своята велика соната. Точно спомените за тези две жени спасяват Бетховен от предсамоубийствената депресия, нищо че едната от тях го заразява със сифилис, който е и причина за загубата на слуха му.

Сюжетът се колебае на границата на леката порнография и високата литература, но най-впечатляващото богатство на писаната реч проличава точно в натуралистичното описание на перверзните игри на композитора с невярната благородничка и с малолетната пианистка. 

Разтворете страниците на този провокативен, смел и непретенциозен роман, открийте виновника за оглушаването на Бетховен и научете за развръзката на интригата между двете любовници, които случайно се срещат на един предколеден бал, в снежната декемврийска нощ, спорейки кое е по-важно: да получиш названието „Безсмъртна любима” в писмата на един от най-прочутите композитори или под заглавието на най-известното му произведение да стои посвещение за теб.

Романът „Безименна лунна соната” на Давор Стояновски се отличава със специфична структура, изградена чрез няколко постмодернистични похвата. В него се преплитат и допълват две истории от два самостоятелни романа, написани уж от различни автори. Първата е за двама нещастни съпрузи, които след преживяна огромна лична трагедия вземат и отглеждат бебе, намерено на сметището, без да го регистрират по надлежния ред в съответните институции.

Втората пък се съсредоточава върху необикновената съдба на интелигентния, талантлив и саможив Йон, който крие една голяма тайна за себе си, която разкрива пред момичето, в което е влюбен. Любимата му поразително прилича на учителката му по пиано от детството му, която тайно е обичал. 

Всичко това се свързва на две нива: едното е своеобразна метафикция, описание на самото произведение през очите на редактора и история за тези две сюжетни линии, написана от трети автор, а второто ниво са двата самостоятелни романа: „Безименна лунна соната” от Лазар Дарко и „Лунна соната” от неизвестен автор. 

Всъщност основният герой в романа е Бетховеновата „Лунна соната”. Една неизсвирена докрай или некомпозирана мечта за щастие на млад влюбен човек. Илюзия, сън, а после отрезвяваща реалност, в която действащи лица са ароматите, дъждът, луната, „полунощната стая”, нощта, цветът на косата на една жена, но най-вече – думите и музиката, изсвирена на най-чувствителните струни на човешката душа. По един особено впечатляващ начин са вплетени вечните въпроси за любовта, смъртта и предопределеността на човешката съдба. 

Животът никога не е такъв, какъвто очакваме, винаги има нещо, което го преобръща или за което не знаем. А единственото сигурно нещо е смъртта – естественият завършек на всичко, което сме заслужили със земните си дела. Както казва госпожа Анастасия Т., една от главните героини в романа: „Не е страшно да умреш, по-страшно е да започнеш да живееш.” 

♦  ♦  ♦

Давор Стояновски е роден на 8 март 1987 г. в Скопие. Дипломира се в катедрата по македонска и южнославянска филология. Твори почти във всички литературни жанрове. За своята театрална пиеса „Бунтът на времената” получава международната награда „Ане Франк”. „Безименна лунна соната” е дебютният му роман. В рецензията си за него известният писател Венко Андоновски изтъква, че Стояновски е цялостно оформен и зрял автор и се очертава като един от най-перспективните сред талантливата млада генерация. Романът е финалист за наградата „Роман на годината“.