Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Булото

Булото

Сиела  / 

Сред зимната виелица броди красиво голо момиче, загърнато само в червеното си палто. Не усеща студа – днес името й е било сменено. Тя е новородена. Предстои й нов, различен живот, а един мъж не подозира, че колкото повече се грижи за нея, толкова повече я губи...

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN000943

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 04.12

Булото

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 176
  • Общи: От български автор
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Баркод: 9789542989622
  • ISBN: 9789542989622
  • Жанрове: Драма

Сред зимната виелица броди красиво голо момиче, загърнато само в червеното си палто. Не усеща студа – днес името й е било сменено. Тя е новородена. Предстои й нов, различен живот, а един мъж не подозира, че колкото повече се грижи за нея, толкова повече я губи...

На фона на драматичните събития от края на 80-те години двама млади се втурват във вихъра на голямата любов. Кариера, семейство, вяра – всичко е на заден план, но повелята на разделното време и бездушната политика се оказва по-силна.

От едно забравено от Бога и хората село долита заглъхващият глас на човек, който е жертвал всичко за любовта си – и сега няма нищо. Той и завърналият се от „Голямата екскурзия“ Исинаа са последните свидетели на времето, което не ще се върне, на мъдростта, която ще бъде загубена, на чувствата, които са били потъпкани.

Романът „Булото“ е отличен с наградата „Перото на Йовков“, а сега за пръв път стига до широката публика.

Мартин Маринов

Роден е през 1953 г., днес живее близо до Шумен. Работил е като журналист, автор на публицистика и проза. Има издадени няколко книги – сборника 13 етюда за надеждата, романите Тъмният ъгъл на храма, Блян, получил награда за най-добър роман от извънстоличен автор за 1995 г., сборника с лирика и проза Дуенде, Силуети и Булото, награден с „Перото на Йовков” за 2003 г. роман, който беше ревизиран и успешно преиздаден през 2014 г.

Писателят не е от шумните български автори, дори напротив – всячески страни от светлините на прожекторите. Няколкото му творби са оценени от критиката, намират верни читатели, но така и не „пробиват“, до голяма степен защото разглежданите в тях теми не са леки, тъкмо обратното. Булото например анализира преименуването на българските турци и идентичността, формирана през етнос и религия.

Ревю от Книголандия

Книголандия

В „Булото“ един мъж си спомня своя живот, подчинен на условностите на социалистическата система, на решенията, спускани отгоре – пълна власт над живота, пълна власт над смъртта: дори поругаването на погребение не е чуждо на дерибеите, облечени в пълномощия. Спомня си обаче и стихийната свобода на любовта, на отдадеността, на чувствата, които нехаят за каквото и да е друго. И как е допуснал, увлечен в тях, да загуби всичко, заслепен от увереност, че всичко е възможно. Не, не е.

Бог е навсякъде – и никъде – по тия страници. Завърналият се от „Голямата екскурзия“ Исинаа го знае най-добре. И двамата мъже в замлъкналото село преоткриват всичко, заради което си е струвало да живеят – и заради което си струва да приемат неизбежността на смъртта.

„Булото“ е чувствен, дълбок, запомнящ се роман. Но това са думи, казвани за много романи, често лъжовни. Прочетете го, за да се убедите сами. Вярвам, че ще споделите истинската, неподправена емоция, която блика от тези страници – от възвишеността на щастието до нищетата на болката. Или е обратното?

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

 „Булото“ ме остави със смесени чувства. Романът е хубав, с приятна композиция – принципно ретроспективният разказ, пътят на историята между миналото и настоящето, е един от любимите ми похвати, възхищавам се на писателите, които умеят да си служат с него. Първите около 80 страници от тази книга обаче не бяха това, което очаквах. Любовната история между мъж, очукан и обветрен от живота, и непознато момиче,облечено само и единствено в собствената си красота и червено палто, започнала на безлюдна улица насред зимна виелица, ми дойде твърде драматична, твърде съшита с бели конци. Твърде по мъжки написана. Не вярвам на мъже, които пишат за любов.* Всичко в тази любов е премерено, театрално, всеки жест е не толкова към любимия, а към публиката, читателя – и стихийната женска еротика, и арогантния мъжки мачизъм.

Но любовната интрига, колкото и да не ми беше по сърце, всъщност е само вратата към истинската (за мен и моето читателско изживяване на тази книга) история. Тази на онова голямо престъпление и срам, които не можем да изличим от историята си, колкото и да ги премълчаваме. За онзи „възродителен“ процес, опорочил възраждането (историческо и духовно). За раната, нанесена на българското общество, която не зараства. За мълчанието в кръчмата, за поруганото погребение, за поета, изоставящ всичките си книги, за да не му напомня нищо за мястото и хората, които са го предали и наранили… Последният образ, Невен (Невзат), за мен е най-добрия в книгата, ако и да се появява само за две страници. Поетът, който изоставя всичките си книги и дома си. И се заклева повече нито да чете, нито да пише.

„Булото“ е книга, която може да се чете по много начини. Стилът на  Маринов е поетичен и в същото време премерено агресивен и въпреки че романът е пълен с недовършени истории (на вестника, на Габриела…), най-важните са разказани. 

Виж още

Ревюта на наши потребители за Булото

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран