Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай

Обратно към всички
Черно мляко

Черно мляко

Друга проза  / 

В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга „Черно мляко” Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия.

Към пълното описание и видео 1 ревю

12.9 BGN Цена:
12.90лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Ана , Dani и 1 друг

Номер на продукт:

BKBKN000189

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 30.06

Черно мляко

Ключови характеристики

  • Корица:Мека
  • Брой страници:274
  • Препоръчано:Аз чета
  • Език:Български
  • Баркод:9789542708551
  • ISBN:9789542708551
  • Каталожен номер:1031612
  • Жанрове:Драма

За писането, майчинството и харема вътре в нас.

В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга „Черно мляко” Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко – да пише художествена литература.

В „Черно мляко” Шафак говори за въображаем „харем от шест малки жени” или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността ѝ, които се борят една с друга за надмощие. „Вече познавах четири от тях”, пише тя. „Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение – следродилната депресия, в която бях изпаднала – никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно”.

С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на „Черно мляко”. На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната ѝ същност, тази на писател. Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж Санд, Луиза Мей Олкът – списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно. И подобно на останалите ѝ творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси.

„Черно мляко” е ориганална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, „всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни.” „Черно мляко” е книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и се научава да бъде цялостна.

Елиф Шафак

Родена е в Страсбург на 25 октомври 1971 г. Баща ѝ е философ, а майка ѝ дипломат. След развода на родителите си остава да живее с майка си. Пътува из целия свят, което се отразява в писането ѝ. В книгите си смесва Западът и Изтокът, което я превръща в „един от най-отличителните гласове в съвременната турска и световна литература”. Пише и на турски, и на английски. Основните теми, които засяга са малцинствата, субкултурите и мястото на жената в обществото. Първата ѝ книга Pinhan („The Mystic“) печели награда „Руми” (1998), което е най-голямото признание в областта на мистичната литература в Турция. Романът ѝ Копелето на Истанбул става бестселър в Турция, но поради засегнатите теми я поставя под ударите на закона, на два пъти е обвинявана в обида на нацията, но впоследствие обвиненията са оттеглени. Романът ѝ Любов продава повече от 750 хил. копия, ставайки най-продаваната книга в Турция. В качеството си на политолог и социолог, пише материали за множество турски и световни медии, между които „Wall Street Journal“, „New York Times“, „The Economist“ и „The Guardian“. Публикациите ѝ обхващат широко поле от теми – културна и историческа принадлежност и идентичност, проблемите между половете, въпроси, свързани със съвместното съществуване. 

Ревю от Аз чета

Аз чета

Има книги за размисъл, има книги за фантазия, има за забавление, но най-вече има такива, които идват при теб в точния момент. Такава за мен се оказа „Черно мляко” на Елиф Шафак. Естествено знаех за какво се отнася романа, но тъй като по времето, когато излезе, темата за майчинството, беше много далеч от мен, не проявих особен интерес. Все пак книгата беше посветена на това да бъдеш майка и въпросите, които измъчват авторката как да съчетае майчинството с кариерата. Нещо, за което дори нямах бегла представа.

Но дойде и моят ред да мина през следващия етап на това да си жена. Така че преди седмица влязох в книжарницата и си закупих „Черно мляко” и сред страниците се открих. Страховете ,съмненията, различните Аз, които се борят в мен.

Някои жени са готови да бъдат майки още преди дори да са срещнали бъдещия баща, други имат нужда да извървят определен път, докато станат готови. Е, „Черно мляко” е за всички онези жени, които не са извадени като реклама на перфектната майка, плетяща шапчица на нероденото си дете, докато си тананика приспивна песен на корема. След всичко написано, не разбирайте, че майчинството е нежелано, просто Шафак показва и другата страна на медала.

Подходът, който е решила да използва, е оригинален и забавен. Всичките нейни Аз са представени като малки Палечки, всяка с ярка индивидуалност и всичките се намират в борба една с друга. И най-забавната част за мен беше, дълго потисканата и непозната Палечка, олицетворяваща копнежа и стремежа да си майка, която идва и установява пълен преврат и контрол над всички други Палечки.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Черно мляко

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран

1 Stef's Library /

Дори не знам дали е необходимо да пиша ревю на тази книга. Романът ме отключи. Преведе ме през тунела, даде ми лъч, хъс и желание. Извади ме от апатия, която ме беше погълнала.
Не мисля, че има друга книга, от която да съм си извадила толкова много цитати. През цялото време имах усещането, че чета за себе си (че чета себе си) в този роман.
Не се заблуждавайте нито от заглавието „Черно мляко: за писането, майчинството и харема вътре в нас“ (Издателство Егмонт), нито от разсъжденията, че това е роман, който би допаднал на бъдещи или вече настоящи майки.
Аз дълго не давах шанс на Елиф. Прехвърлях романа й от лавица на лавица и изобщо бях забравила местонахождението му. Докато една вечер не ми се дочете и след 5 поредни провала (разбирайте зачитах 5 различни книги и ги зарязвах, защото нито една от тях не ме грабна) разлистих „Черно мляко“ уж, така, за приспиване.
Замисълът му не се крие нито в майчинството, нито в това как една жена може или не може да съчетава кариера и семейство. Подобен повърхностен анализ ми избожда душата (като израз „очите“ не ми се връзва в това изречение).
„Мисълта ми е, че каквато и жена да станеш, ще съжаляваш, че не си другата“
„Няма никакво значение дали си останала без деца, или имаш пет-шест. В крайна сметка всичко се свежда до завистта към Другия и до дълбоко екзистенциалната неудовлетвореност. Хората не знаят как да са доволни“
Романът има автобиографичен стил. Елиф разказва за терзанията си от първо лице и прави читателя част от цялата история, защото четенето на романа прилича на разговор, на споделяне на мнения и разискването им.
Тя нарича вътрешните си гласове Палечки и всяка една от тях притежава различна черта от характера й. Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов е уверена кариеристка, която иска да покорява професионални върхове. Госпожица Циничната Интелектуалка е изцяло погълната от библиотеките и творческото начало, което Елиф трябва неизменно да следва. Романите са нейните деца. Другите три палечки си поделят роклите на мръсница, майка и философ.
„Може би всички жени живеят с такъв минихарем вътре в себе си и всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно потиснатата хармония между взаимно изключващите се страни в характерите ни“.
Романът в голяма степен е изграден от историите на прочути жени писателки или съпруги на писатели. Жената на Толстой – София, Силвия Плат и много други, оставили следа както в литературата, така и обществения живот с постъпките си.
Първите 200 страници ме улучиха право в сърцето. Обичам Елиф. Обичам „Черно мляко“. Но последните 100 – ги прехвърлих за 15 минути, защото ме изгубиха още след първите няколко абзаца. Книгата просто стана банална. Философско-психологичният поглед, с който ме замая романа, се изгуби. Беше засенчен от набързо написаните усещания и преживявания през седмиците от бременността. Имах чувството, че чета учебник за бременни. Нито прекалено сериозен, нито достатъчно забавен. Нещо нелепо по средата.
Въпреки това не мога да дам слаба оценка на книгата. Романът ме грабна и ми даде отговорите, които бяха в мен, но не пусках да излязат. Останалото са подробности. Може би една майка ще хареса именно последните страници и те ще й донесат мечтаното спокойствие.
Цялото ревю тук - https://magicmoonlightblog.wordpress.com/2017/03/03/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/