Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Човекът, който ядеше смъртта

Човекът, който ядеше смъртта

Друга проза  / 

Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и за...

Към пълното описание и видео

7 BGN Цена:
7.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Елена

Номер на продукт:

BKBKC00111

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Човекът, който ядеше смъртта

Ключови характеристики

Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да спасиш от гилотината нечия душа, ако заедно с ежедневния си обяд изяждаш по един лист смъртна присъда? Има хора, чийто живот е следа във водата. Невидими, безмълвни, нереални, без отпечатъци в пясъчната пустиня на човечността. Не знаем откъде са попаднали между нас, а когато си отидат – защо и къде са отишли. Такъв е човекът, който яде смъртта.

„При Борислав Пекич харесвам невероятното му разнообразие и дързостта му да пише различни книги, да скача от жанр в жанр, без да се бои, че ще остане неразбран от читателя.”

Владислав Баяц

Ревю от Книголандия

Книголандия

  ”Човекът, който ядеше смъртта” на Борислав Пекич е от ония малки книжки, които сбират много. И след които остава единствено едно трепетливо глождещо разочарование, че авторът е решил да сбере толкова добра идея на толкова малко страници.

     Гражданинът Жан-Луи Попие е един от онези невидими дишащи механизми, които правят възможна вихрената човекоядна машина на Френската революция. Той е там, част от цялото, убеден в правилността на това, което върши, а през ръцете му като през поточна линия минават смъртни присъди. Революцията се храни с децата си, а апетитът й е неутолим. Сред кратките страници е описано това абсурдно време, което може да бъде толкова разнолико, колкото хора се заемат да го изследват – и всяка от тези алтернативни реалности е истинна. 

Виж още.

Ревюта на наши потребители за Човекът, който ядеше смъртта

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран