Пълно описание на продукта
„Това не е човек, а чучулига”
Красивата, жизнерадостна и своенравна Фериде е бунтарка. Сред околните тя предизвиква смесени чувства на възхищение и омраза, учудване и гняв. Волна като птичка, палавницата израства в богато и уважавано семейство, получава добро образование и наследство, но осмисля съществуването си чрез личната саможертва.
В деня на сватбата си Фериде научава за друга жена в живота на своя любим. Гордостта не ѝ позволява да преглътне обидата и я запраща из най-затънтените кътчета на Анадола, където бедните и неуките имат нужда от борбеността на Чучулигата. Там тя среща и голямата, истинска любов. Заедно с бунтарството ѝ тази любов преобръща съдби и променя хора.
„Чучулигата”е най-известният и най-четеният роман на класика на турската литература Решат Нури Гюнтекин.
Решат Нури Гюнтекин е романист, автор на къси разкази и пиеси, преводач. Роден е на 25.11.1889 г. в Истанбул в семейството на военен лекар. През 1912 г. завършва Литературния факултет на Истанбулския университет, а през 1913 г. започва да преподава в училища в Бурса. От 1933 г. до 1943 г. е депутат в град Чанаккале. После заема поста културно аташе в Париж и е избран за турски представител в ЮНЕСКО, а през 1953 г. се песнионира. В Лондон се лекува от рак на белия дроб. Умира на 7.12.1956 г. в английската столица, но е погребан в родния си град.
За турската литература Решат Нури Гюнтекин е своеобразен Александър Дюма-син. Неговото перо с лекота вае образи и съдби и стига до омагьосващи художествени висоти.
Всички характеристики
Категории | Книжарница Книги Друга проза |
---|---|
Автор | Решат Нури |
Издателство | Унискорп |
Година | 2015 |
Издание | Мека корица |
Брой страници | 440 |
Вид продукт | Романи |
Жанрове | Драма, Класически, Любовни романи |
Колекция | Библиотека „Класика“ (Унискорп) |
---|---|
Език | Български |
Националност | Турска |
Размер на продукта | 12 x 20.4 x 2.5 cm |
Баркод | 9789543304172 |
ISBN | 9789543304172 |
Размер на опаковката | 12 x 20.4 x 2.5 cm |
Тегло | 0.318 kg |
Поредната прекрасна книга, до която се докоснах. „Чучулигата” е една буреносна, дива и същевременно изключително земна и най-вече човечна история. Тя отеква в душата на хора от всякакви възрасти, с всякакви различни вкусове за литература. Хората са като прелетните птиците, отлитат на някъде после се завръщат. Четейки романа си дадох сметка, че през каквито и трудности, обиди и гаври човек да преминава, каквито и клевети да се сипят по него от неразумното ни и покварено общество, той трябва да има търпение и покорство и се сетих за този цитат в книгата:“ Дъщери мои, всички безнадеждни болести и неизбежни нещастия имат само едно лекарство: търпение и покорство. Всички страдания крият в себе си и известно състрадание. Те причиняват по-малко мъка на онези ,които не протестират, които ги посрещат с усмивка.“
Ние хората присъствайки в нечий живот сме като даден аромат, който опиянява отсрещните, но след време спираме да го усещаме и пристъпваме към следващия. Въпреки болката, която ни причиняват хората, унижавайки ни, осквернявайки нашата гордост и чест, ние продължаваме да ухаем, ние никога не губим своя аромат.
„Фериде, в планините расте цвете, името на което не зная. Ако човек го мирише постоянно, след време започва да усеща по-слабо дъха му. Единствения начин на възвръщане на чувствителността на обонянието към това цвете е да не го помирисваш известно време. Даже понякога, заслепен от страстта да почувстваш отново неговия мирис, човек може да опита някой друг мирис, да доближи до лицето си например някое жълто цвете. Това цвете често страда, поради своя хубав дъх. Хората го разтриват и мачкат между пръстите си. С твоите очи, станали по-дълбоки от страданието, с твоето прекрасно лице, уморено от тъжни мисли, ми приличаш тъкмо на това вълшебно цвете, което мирише толкова повече, колкото повече го мачкат.“