Пъзел D-Toys от 1000 части - Закуска на тревата, Едуар Мане

Една от най-известните картини на Едуар Мане – „Закуска на тревата“, е първоначално строго осъдена и отхвърлена от ценителите на изкуството в Париж. Впоследствие обаче тя е призната за шедьовър и до ден днешен се ползва с уважение – понастоящем оригиналът ѝ може да бъде видян в музея Орсе. Красивото платно е послужило за изображение на чудесния пъзел от 1000 части, произведен от D-Toys. Размерите на картината в подреден вид са 68 x 47 сантиметра.

Едуар Мане (Edouard Manet)

В претенциозния свят на изкуството винаги има новатори, такива гениални фигури на творци, които „извикват“ силно на зрителя, читателя или слушателя и той по-лесно разбира внушението, което целят да постигнат. Едуар Мане е такава фигура. Неговите голи дами в „Закуска на тревата“, облечените във френски униформи палачи на император Максимилиан, неговата Олимпия… Всичко това говори за неспокоен дух, за свежест и новаторство, за гениалност. Той постига основната цел на изкуството – да вълнува и да поражда въпроси.

Въпреки че е осмиван за своята неадекватна линейна перспектива, липсата на „спиритичност“, както и противоречието на субектите на картините му, Едуар Мане се счита от много специалисти в областта на история на изкуствата за реалния баща на модернизма. Технически картините му са забележителни със своите свободни и направени с лекота мазки, нюансираните цветове, необичайни за събирането и пресъздаването на усещането за светлина (характерно за импресионизма).

Най-известната картина на художника – „Закуска на тревата“ (Déjeuner sur l'herbe), направена през 1861 г. е отхвърлена от Парижкия салон, заради шокиращото си съдържание – гола жена с двама напълно облечени господа сред гората, докато втора, полугола дама се къпе в потока. През 1865 г., депресиран от непрекъснатите откази на Парижкия салон да излагат негови творби, Мане заминава за Испания и изучава картините на Диего Веласкес и Франсиско де Гоя. По онова време е било много популярно прерисуването на картини или фрагменти от произведения на велики майстори. По ирония на съдбата, в рамките на една година след преждевременната кончина на Мане, Училището по изящни изкуства в Париж, което остро съди работата на художника, прави огромна негова изложба – с пастели, рисунки и гравюри.