Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Декамерон
Виж откъс

Декамерон

Изток-Запад  / 

Новото попълнение в колекцията Върхове на "Изток-Запад" е класическата творба на Джовани Бокачо Декамерон - един от шедьоврите ознаменуващи края на Средновековието и началото на Ренесанса в културната история на Европа

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN001583

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 10.12

Декамерон

Ключови характеристики

Първото заглавие за 2015 г. в колекцията Върхове на "Изток-Запад" е класическата творба на Джовани Бокачо Декамерон - един от шедьоврите ознаменуващи края на Средновековието и началото на Ренесанса в културната история на Европа.

Оформен като цялостна творба, а не просто като фрагментарна колеция от истории, Декамерон съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже. Чрез похвата на "разказ в разказа" Бокачо успява да съзаде богата картина за духовния и социален климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс. Книгата предизвиква множество усмивки, но и изчервяване, та дори възмущение поколения наред.

Серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция превръщата Декамерон в мащабна творба, обхващата широк спектър от теми. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Описателния ироничен език успешно претворява желанието на Бокачо да извади на показ показва покварата в морала на тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. 

Първото издание на Декамерон излиза в периода 1348–1353 г. във Флоренция, по това време един от европейските културни центрове с население от
80 000 души, чийто брой драстично намалява след голямата чумна епидемия в края на 40-те години на XIV век, която покосява хиляди жители на града. Именно чумната епидемия е поводът Бокачо да напише Декамерон. Авторът описва живота във Флоренция и свидетелства за духовния климат в града през ранния Ренесанс чрез множество действителни случки, забавни анекдоти, градски легенди. Изобличаването на лицемерното поведение на римокатолическите духовници, покварата на морала в обществото, осмиването на различни социални групи са в основата на тези истории, погледнати през призмата на еротично-комичното и обикновено завършващи с остроумен, понякога трагичен край. Бокачо поставя акцент върху човешката индивидуалност, а вярата в любовта като движеща сила и интересът към чувствения свят на човека – видими и у разказвачите, и у героите – са само част от характерните за Ренесансовия светоглед черти.

Изданието е с прекрасните илюстрации на Петър Станимиров - запазена марка на колекцията. Преводът от италиански е дело на Никола Иванов, а стиховете са в превод на Драгомир Петров. 

 

 

♦  ♦  ♦

Предполага се, че Джовани Бокачо (1313–1375) е родом от Черталдо (регион Тоскана в Италия) и израства във Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, който в тези години е столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. И макар по това време родният Флорентински регион да е в разцвета си, огромно значение върху личността и творчеството на Бокачо изиграва именно Неапол. Там, в двора на крал Робер Анжуйски, младият поет получава класическото си образование, учи астрономия и гръцка митология, чете древногръцки мислители. Заобиколен от просветни дейци, учени, философи, поети, ценящи високо културата, Бокачо добива популярност като поет и хуманист. Неапол е и градът, в който Бокачо среща голямата си любов – незаконно родената дъщеря на самия крал Мария Аквинска, – която авторът обезсмъртява в творчеството си. Освен културно средище, Неапол е и прозорецът към приключенския и авантюристичен Средиземноморски свят – този пристанищен град свързва Бокачо едновременно с „Одисея“, но и с арабски търговци и пирати…
Авторът слуша с интерес разкази за пътешествия, описания на екзотични места и нрави, запознава се с източни приказки, които впоследствие преплита в новелите си. Около 1340 г. Бокачо се завръща във Флоренция, където продължава поетичното си дело, но постепенно навлиза и в политиката – той е първият хуманист на служба във Флорентинската република, а по-късно е и един от най-авторитетните й дипломати. Под влиянието на своя приятел и учител Петрарка Бокачо се опитва да наложи новата хуманистична култура. Години наред се занимава с научна дейност, преводи от латински и гръцки, както и с коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, като междувременно пише творби на латински. Декамерон все пак остава най-известната му и до днес творба.

Ревюта на наши потребители за Декамерон

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран