Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Деликатност

Деликатност

Колибри  / 

Натали изгубва любимия си съпруг и сърцето й се превръща в крепост, в която и най-блестящият прелъстител не може да проникне. Един сантиментален роман, в който деликатността се проявява във всичките си форми.

Към пълното описание и видео

14 BGN Цена:
14.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Кристина Стоянова Демирова

Номер на продукт:

BKBKR000146

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 13.12

Деликатност

Ключови характеристики

Деликатност - същ. ж.р. 1. Проява на вежливост; тактичност. 

Деликатен - прил. (лат. delicatus). 
                        1. Нежен; изтънчен; изискан. Деликатни черти на лицето. Деликатен аромат
                        2. Крехък. Деликатно здраве
                        3. Труден; опасен. Деликатна ситуация. Деликатна маневра.
                        4. Вежлив, тактичен. Деликатен човек. Деликатно внимание.
                        Лит. В деликатни отношения съм с някого (В хладни, в лоши отношения съм с някого)
                        Неодоб.: Престорен; претенциозен. Правя се на много деликатен. 
(Из речник „Ларус”)

Натали изгубва любимия си съпруг и сърцето й се превръща в крепост, в която и най-блестящият прелъстител не може да проникне. А ако човекът, който вехне по Натали, не е прелъстител, не е блестящ, не може да се похвали с никакви забележителни качества, но притежава вродена деликатност?

Фоенкинос постига невъзможното: написва сантиментален роман, който ни кара да се усмихнем и да се замислим. Диалозите, ситуациите са пикантни и… деликатни 
в. „Фигаро” 

Най-продавният роман във Франция за 2011 г. 

 

♦  ♦  ♦ 

Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сценарист и писател, автор на девет романа, пет от които вече са преведени на български. „Деликатност“, излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на повече от двадесет езика. Заедно с брат си, Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа и за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту.

 

Отъкс от книгата

Натали бе по-скоро сдържана (нещо като особеност на швейцарската женственост). Бе прекосила пубертета безпроблемно, спазвайки пешеходните пътеки. На двайсет години възприемаше бъдещето като обещание. Обичаше да се смее, обичаше да чете. Рядко съчетаваше двете занимания, защото предпочиташе тъжните истории. Тъй като литературната ориентация не й се струваше достатъчно конкретна, бе решила да следва икономика. Зад вида й на мечтателка се криеше човек, несклонен да се задоволява с приблизителното. С часове наблюдаваше със странна усмивка на лицето кривата на развитие на БВП на Естония. Когато на хоризонта започна да се очертава животът й на зрял човек, все още й се случваше да мисли за детството си.
За онези моменти на щастие, събрани в няколко, винаги едни и същи епизоди. Спомняше си как тича по плажа, как се качва на самолет, как спи в скута на баща си. Но никога не изпитваше носталгия. Което бе нещо твърде рядко за една Натали.

2
Повечето двойки обожават да разказват историята на своето запознанство, вярват, че то е било наистина нещо изключително, и безбройните бракове, осъществени по възможно най-баналния начин, често се украсяват с подробности, предлагащи все пак известен дребен възторг. В крайна сметка за всяко нещо търсим някакво красиво обяснение.
Натали и Франсоа се запознаха на улицата. Винаги е деликатно мъж да заговори жена. Тя неизбежно се пита: „Дали не прави така с всички?“. Мъжете често казват, че им е за първи път. Ако ги слуша човек, внезапно са били поразени от необичайно просветление, позволяващо им да преодолеят изначалната си стеснителност. Жените отговарят машинално, че нямат време. Натали не направи изключение от правилото. Бе доста тъпо: нямаше кой знае какво да прави и й харесваше мисълта, че са я заговорили по този начин. Никой никога не си го бе позволявал. Многократно се беше питала: дали изглеждам твърде намръщена, или твърде безинтересна? Една от приятелките й бе казала: никой не те спира, защото имаш вид на жена, преследвана от отлитащото време.

Когато някой мъж пристъпва към непозната, то е, за да й каже нещо хубаво. Дали съществува такъв мъжки камикадзе, който би спрял жена, за да й подхвърли: „Как може да носите подобни обувки? Пръстите ви са като на съветска лагеристка. Срамота, вие сте истински Сталин за вашите крака!“. Кой би казал това? Със сигурност не Франсоа, благоразумно избрал страната на комплиментите. По-късно се опитваше да обясни най-необяснимото нещо – вълнението. Защо бе спрял точно нея? Ставаше въпрос най-вече за походката й. Усещането бе за нещо ново, почти детско, нещо като рапсодия на коленете. От нея се излъчваха трогателна естественост и такова изящество в движенията, че той си помисли: това е точно жена, с каквато бих искал да замина за уикенда в Женева. Тогава събра цялата си смелост – в този момент му се щеше да бъде дори по-голяма. Най-вече защото за него това наистина бе първи път. Двамата се срещаха тук и сега, на този тротоар. Напълно класическо навлизане в същността на темата, често обуславящо началото на неща, които впоследствие не са толкова класически.
Бе измънкал първите слова и внезапно всичко стана пределно просто. Думите бликнаха, изтласкани от малко патетичната, но толкова трогателна енергия на отчаянието. Такава е магията на парадокса: положението бе толкова неудобно, че нямаше друг избор, освен да не се измъкне от него по възможно най-елегантния начин. След трийсет секунди дори успя да я разсмее. С което направи пробив в анонимността.

Ревю от Аз чета

Аз чета

Избрах си тази книга поради най-баналната причина на света – деликатност е една от любимите ми думи. Мисля, че се дължи на синхрона между нежността, с която се разлива по езика, когато я произнасяш, и всичките й разнообразни значения (за справки задължително използвайте речник Larousse). Май я употребявах твърде често след прочита на романа на френския писател Давид Фоенкинос... Дано не съм я износила.

Историята започва със сок от кайсия. Ако Натали си беше поръчала нещо друго, Франсоа нямаше да я пожелае и двамата нямаше да се превърнат в една от онези идилични двойки. Тяхното е спокойна, ненатрапчива съвместимост на хора, които просто се обичат, без да влизат в противоречие със света и със себе си.

Един ден обаче Франсоа излиза да тича и така и не се прибира у дома.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Деликатност

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран