Дядо прас

Сюзън никога не е окачва чорап на камината. Никога не е слагала паднал зъб по възглавницата, очаквайки, че фея с дентални наклонности може да се появи. Не защото родителите ѝ не вярват в такива неща. На тях не им се налагаше да вярват в съществуването им. Просто им се искаша да не знаят.

Има такива, които вярват и такива, които не вярват. През вековете суеверията са имали своята полза и най-вече в Света на диска. Всичко, което подценява суеверията, трябва да бъде преглеждано внимателно. Последствията може да са огромни, особено в последната нощ от годината, когато времето се обръща. Когато тези последствия се оказват Свършека на света, трябва да се подготвиш. Може би и ще поискаш по-сериозна защита между себе си и забравата, а не младо момиче - дори то да е поглеждало СМЪРТ в очите повече от веднъж. 

Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките. Изчезнал е.

Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука. 

За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“

Книга двадесета от ""Света на диска"". Четвърта история за СМЪРТ.