Дневникът на един татко звероукротител

‌Здравей!

Чудиш се какво ли има в тази книга и заслужава ли си? Не съм сигурен как да ти отговоря, затова ще ти опиша накратко историята ѝ.

Имах мечти, които бяха толкова живи и пълнокръвни, че понякога чувах как ми говорят. Исках да стана футболист, да стана рокпевец, да спра да се губя, когато се напия, и т.н. Изпълних само последната, като си купих медальон с името и адреса ми. За съжаление, един много хитър лабрадор ми го открадна и сега често го водят вкъщи вместо мен.

На 22 заминах за Испания почти без пари и се озовах на Канарските острови. Научих се да дресирам папагали и започнах да изнасям представления. Не се шегувам! После животът ме отведе до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет и други интересни места.

Успях да се оженя, като мрънках, умолявах, заплашвах и убеждавах седем години едно невинно момиче. Не знам доколко я убедих, но жената, която ни ожени, я попита три пъти дали е сигурна и по своя воля ли встъпва в този брак. Явно ме познаваше отнякъде!

После ни се родиха близнаци, които преобърнаха света ни. Изобилие от безсъние, телесни секрети извън телесата им, хаос, отчаяние, любов, магнезий, потрошена покъщнина и живот, който те всмуква като торнадо. Не знам как изглежда и какво върши перфектният родител, но ние имаме общо с него, колкото скарида с Моцарт. Учим се в движение и между уроците успяхме неволно да заченем и третото си дете.

Сега имаме три деца, никакво свободно време и солидни запаси от презервативи. Когато майка ми разбра, че ще издавам книга, дойде вкъщи и по стар бургаски обичай ми каза с мекия си и успокояващ майчин глас: „Слушай, маняк! Ако си окепазил нещо родата в книгата, ще има кирки в тавана на колата. Прави си сметката, лице!“.

Не било лесно да си творец! Старите ми блянове се изхабиха и сега рядко се сещам за тях. Появиха се нови мечти и взеха че се сбъднаха. Сега всеки ден са с мен, като носят моята фамилия и разрушават малкото ми останало психично равновесие. Не съм перфектен съпруг, татко или дресьор, но винаги ще искам да надмина себе си, макар да имам чувството, че дори кенгуру ще се справи по-добре от мен. Как се опитвам, какво ми се случва, докато опитвам, и има ли някакъв шанс да успея? Ами разберете сами, всичко е там, в книгата!

П.П: Стига сте го карали тоя лабрадор вкъщи, че жена ми и децата му се радват повече, отколкото на мен.