Пъзел Eurographics от 1000 части – Лебеди, Салвадор Дали

Тънки щръкнали мустачки, големи очи, чийто поглед изглежда престорено втренчен и изненадан, талант, който със своята безспорност покорява всички в различни измерения и изкуства – от изобразително, през словесно, до кино. Познахте ли го? Напълно сте прави – това е Дали, Салвадор Дали. Всичките му имена трудно могат да се запомнят при еднократно представяне, а и заемат повече от един ред, но ето какво научихме за личното му име – твърди се, че художникът е кръстен на мъртвия си брат Салвадор, което много е натоварвало психиката на момчето, още повече, че Дали отчаяно се е стремял да блесне като уникат през целия си живот. Салвадор е в доста обтегнати отношения с баща си, който е строг и често го наказва, но майка му толерира неговата ексцентричност. И въпреки всичко това именно баща му организира първата му импровизирана изложба в техния дом във Фигерас, Каталония. Когато е на 14 години се състои и първата му истинска изложба в общинския театър в родния му град. Първоначално Дали учи в Общинското художествено училище. Следва Академията по изящни изкуства “Сан Фернандо” в Мадрид. Там той започва да експериментира с кубизма, но това са по-скоро “сухи” тренировки, защото в академията няма нито един кубист. Там Дали става известен сред преподаватели и студенти с щурия си външен вид и ексцентрично поведение. Прекарва един месец в затвора заради саботиране на преподавателите, а по-късно е изключен. Освен всичко Дали маниакално харесва Хитлер (представя си го като жена). Когато през 1926 година заминава за Париж, там се запознава с Пабло Пикасо, който е негов творчески идол. Три години по-късно – след серия успехи – издаване на “Жълтия манифест” и изложба в Института Карнеги, през 1929 година той се запознава за омъжената тогава Гала Елюар (съпруга на Пол Елюар). След време тя се разделя с него и се омъжва за 10 години по-младия Салвадор. Той продължава да изненадва всички със своята ексцентричност – води лекции с шлем и водолазен костюм (защото символично се гмурка в човешкия ум), пише новели (“Скрити лица”), сценарии за филми, прави кино (съвместно с Disney – работят по “Destino”), създава дизайни на лога (напр. на Chupa Chups), прави колекции бижута. Сред най-популярните му картини са “Упорството на паметта” (с разтопените часовници), “Енигмата на Вилхелм Тел” (която предизвиква излизането му от кръга на сюрреалистите), “Геополитическото дете наблюдава ражданто на Новия човек” и др. Рисува редица портрети на Зигмунд Фройд, има връзка с Коко Шанел и рисува в къщата ѝ “Ла Пауса”. През 1939 г., след серия рекламни трикове (според Андре Бретон и Пол Елюар), на Дали е измислен прякор “Avida Dollars” (жаден за долари). През 1944 г. пише роман, след това прави декори за Хичкок, илюстрира “Дон Кихот”, а през 1949 се завръща от Париж в Каталуния, където остава завинаги.

След войната творчеството му носи още повече необичайност, той експериментира с различни медии, с триизмерни обекти, оптични илюзии, с науката и религията. През 1960 г. започва да развива идеята си за театър-музей в родния си град. Открит е 14 години по-късно и е най-мащабния самостоятелен проект на Дали. Продължава да пише продължение на своята автобиография, да рисува и експериментира. Междувременно сключва църковен брак с Гала, прави изложби, отличен е с орден “Голям кръст на Изабела Католичката”, крал Хуан Карлос го удостоява с титлата маркиз на Пубон и др.

След смъртта на съпругата си през 1982 г. Дали иска да се самоубие, обезводнява се, преживява голям пожар, но се завръща във Фигерас. Напуска този свят през 1989 г.